За испанците може би най-обичани сред историческите личности са крал Фердинанд Арагонски и кралица Изабела I Кастилска – обединителите на държавата. Но ако Фердинанд не изпъква с нищо на фона на другите монарси от онова време, то съпругата му е далеч по-необикновена.
Изабела (или Исабела – вариациите на произношението на името ѝ са различни) се ражда на 22 април 1451 година (датата е предполагаема) в Мадригал де лас Алтас Торес в провинция Авила. Принадлежи към династията Трастамара, който по това време, освен Кастилия управлява и Арагон, Навара, а малко по-късно поема властта и над Неаполитанското кралство. Баща ѝ, Хуан II Кастилски, е крал на Кастилия и Леон до смъртта си на 20 юли 1454 година. Майка ѝ е Изабел Португалска и е втората съпруга на Хуан II Кастилски. От първия му брак се ражда доведения брат на Изабела - Енрике IV Безсилния, а трите други деца (Каталина, Леонор, Мария) почиват още в невръстна възраст. От втория брак на краля се ражда Изабела и по-малкият ѝ брат - инфантът Алфонсо Кастилски.
Изабела изобщо не е подготвяна за да поеме управлението на Кастилия. Всички очаквания са, че тронът на Кастилия ще се предава по линия на най-големия син – Енрике. Ако Енрике не успее да се сдобие с наследници, то предпочитанията за наследяване биха били на страната на по-малкия брат на Изабела, тъй като мъжете се ползват с върховенство без оглед на старшинството. Поради тези съображения малката Изабела не е възпитавана като бъдеща кралица. Баща ѝ почива, когато инфантата е само на 3 години и тя израства под грижите на майка си – Изабела Португалска. Живеят в градчето Аревало, което също е в провинция Авила, недалеч от родния ѝ Мадригал де лас Алтас Торес. Но това, че не я подготвят за престола, не означава, че не получава образование. Тя си остава инфанта на Кастилия и заради това трябва да е грамотна и да притежава добри маниери. Набожността на майка ѝ също оказва голямо влияние върху възпитанието на Изабела; обстановката, в която расте е много наситена с религиозните догми, затова и съвременниците ѝ често коментират, че Изабела е изключително богобоязлива. Но буквално затворническият живот, който водят, в крайна сметка превръща майка ѝ в слабоумна и психически разстроена жена. Затова и смяната на обстановка, която се случва много скоро след това, се отразява благоприятно на Изабела.
През 1461 година животът ѝ коренно се променя. Кралят на Кастилия и Леон Енрике IV, който е и неин доведен брат, пожелава Изабела да се присъедини към кралския двор. По това време придворните живеят в Сеговия. Енрике има намерение да уреди по политически причини сестра си. Но по-важната причина, заради която Изабела и Алфонсо са повикани в Сеговия, е бременността на втората съпруга на Енрике. Кралят просто привиква възможните претенденти за трона, за да ги държи под око. Изабела попада в съвсем друг за нея свят и се налага бързо да се справя с живота в кралската свита. На новото място Изабела открива и нова страст – библиотеката на баща ѝ Хуан II, който е известен с любовта си към книгите. Разбира се, за инфантата класическите произведения са интересни, но най-важни са книгите, посветени на религията и на първо място – Евангелието. Обстановката в кралството, както и в самия кралски двор на Енрике, не е от най-приятните, затова Изабела, докато наблюдава събитията отблизо, се учи как не бива да се упражнява властта.По времето на Енрике IV в Кастилия се формира доста сериозна опозиция. Тя търси реванш и отмъщение, затова провъзгласява за крал Алфонсо, но той скоропостижно почива. Съществува версия, че е отровен, но това е друга тема. И тогава се случва следното: за да извършат държавен преврат на опозиционерите им е нужен кандидат за трона. Лишени от Алфонсо, те насочват надеждите си към Изабела, която се намира в Сеговия. Но мъдрата Изабела им отказва. Още тогава, все още в тийнейджърска възраст тя разбира, че постъпката ѝ ще доведе до междуособици. Затова заявява, че няма да претендира за престола докато е жив законния монарх – брат ѝ Енрике IV.
С това обаче борбата на опозицията не приключва. Лагерът около Изабела започва да подготвя почвата в перспектива, като вече е сключен договор за бъдещия брак с Фердинанд II Арагонски. Трябва да се спомене и лагерът на противниците ѝ. Мнозина в Кастилия желаят да видят на престола дъщерята на Енрике IV – Хуана. И това е съвсем законно, ако го няма едно голямо но. Буквално цяла Кастилия е наясно, че Енрике е импотентен, затова и го наричат „безсилния“ - Enrique el impotent. Тоест, ако той е импотентен, за каква негова дъщеря може да става дума? Цялата интрига се завърта около това обстоятелство. Бракът му с Бланш II Наварска е разтрогнат от папа Николай V, тъй като никога не е консумиран и това е официално потвърдено с проверка на девствеността на съпругата. Дъщеря му уж се ражда от втория му брак с Жуана Португалска. Но слуховете са, че кралицата, която забременява чак на шестата година от брака им, всъщност носи дете от фаворита на краля Белтран де ла Куева. Затова и дъщерята много често е наричана Хуана Белтранеха (Juana la Beltraneja). За това, че Енрике IV е безплоден има много доказателства. Което пък дава на Изабела спокойната съвест, че нищо нечестно не е сторила, поемайки трона на кралството.
Тази увереност е подкрепена и с официален договор, който доведеният ѝ брат на 14 април 1458 година подписва в Торос де Гисандо. С документа Изабела се провъзгласява за официален наследник на трона на Кастилия.
Но докато е жив Енрике, продължава да крои своите си планове да омъжи политически изгодно Изабела. Пръв сред претенденти за неин съпруг е кралят на Португалия Афонсу V Африкански, когото при срещата им Изабела веднага отхвърля – най-вече заради огромната разлика във възрастта (когато се срещат Изабела е на 13 години, а той – на 32). Преди това Енрике разтрогва договорните условия за възможен брак на Изабела с Карлос де Вияна, син на Хуан II Арагонски. След него идва върховният майстор на ордена на Калатрава дон Педро Хирон Пачеко, приятел от детските години на Енрике IV. Изабела, а тя вече е на 16 години, се моли този брак да не се случи и явно някъде молбите ѝ са чути, защото през 1466 година кандидатът за съпруг почива от възпаление на апендикса. Кралят на Англия Едуард IV, предлага брат си за съпруг на Изабела. Френският крал Луи XI я сватосва за своя брат – Шарл II Френски, херцог дьо Бери. Всички предложения са отхвърлени от самата Изабела. Характерът на бъдещата кралица на Кастилия се проявява от най-ранните ѝ години. Но това не е проява на някакъв инат, а съвсем преднамерени и много премислени действия от страна на инфантата. Според биографа на Изабела, Лейхт, тя от самото начало смята, че ако съпругът ѝ бъде на нейните години, само така ще може независимо да управлява Кастилия, избягвайки нежелателното влияние на мъжа до нея.
На 18 септември 1468 година Изабела получава официално титлата принцеса на Астурия. С това е препотвърдено правото ѝ да наследи трона. А Енрике IV омъжва Хуана Белтранеха за португалския крал.
Когато всички договори са подписани, е определена дата на сватбата и едва тогава, през септември 1469 година Енрике IV научава за цялата „операция“. Кралят е държан в неведение, защото това осуетява неговите планове да омъжи Изабела; налага се бракосъчетанието да се извърши тайно, за да се избягнат неприятностите. Фердинанд със свитата си пътува под прикритието на търговец и пристига във Валядолид. Изабела също се налага да се добере до там инкогнито. Тя пристига на 14 октомври 1469 година и двамата бъдещи Католически монарси се срещат за пръв път. Пет дни по-късно, на 19 октомври, архиепископ Карильо венчава Изабела и Фердинанд. Но тъй като двамата са в роднинска връзка (втори братовчеди, защото чичовците им Енрике III Кастилски и Фердинанд I Арагонски са родни братя), се налага бракът им да получи одобрението на папата. За да уреди този въпрос Хуан II Арагонски изпраща свои хора при папа Павел II. Но разрешаването на проблема се бави, защото папата протака, тъй като се бои от влошаване на отношенията с действащия крал на Кастилия, както и с проблеми от страна на Франция и Португалия. Въпреки това, сватбата се състои, а необходимият документ от папата е подправен. На 1 декември 1471 година той е все пак е подписан от следващия папа Сикст IV, като са вписани „правилните“ дати.
През това време, на 2 октомври 1470 година се ражда първото дете на Изабела и Фердинанд - Изабела Арагонска и Кастилска, бъдеща кралица на Португалия.
На 11 декември 1474 година в Мадрид почива Енрике IV. На следващия ден новината достига до Изабела, която се намира в Сеговия. Тя действа без да се бави. Взема нещата в свои ръце и нарежда да бъде отслужена меса в памет на починалия ѝ брат. На 13 декември Изабела е официално коронована за кралица. Градският съвет на Сеговия я провъзгласява за законна кралица и на главния градски площад тя се заклева пред Бог, всички светии и Светата църква във вярност към Кастилия. На 16 декември кортесите получават заповед да се явят в Сеговия, за да положат клетва за вярност на новата кралица. При това Изабела се позовава на акта, подписан от Енрике IV, в който той я признава официално за законна наследница на трона. През тези дни кралицата показва истинската твърдост на характера си, умението да взема решения – бързо, но същевременно и много добре премислени.
Въпреки това, започва Война за кастилското наследство. Португалският крал, женен за Хуана, дъщерята на покойния Енрике IV, се опитва да завладее кастилския трон. Освен това започват бунтове в някои провинции – Естрамадура и Андалусия.
Скоро за короноването на своята съпруга научава и Фердинанд, който през това време се намира в Барселона. Той веднага се провъзгласява за крал на Кастилия, от което следва, че короната му принадлежи по право и затова поема към Сеговия. Пристига на 2 януари 1475 година, а Изабела организира празничен прием за посрещането му. Между двамата обаче започват спорове за правата и пълномощията им в Кастилия и Фердинанд, недоволен от това, че както му се струва, го „пързалят“, заплашва, че ще си отиде. В крайна сметка между страните е подписан договор, съставен от архиепископ Карильо (Кастилия) и кардинал Мендоса (Арагон). „Договорът от Сеговия“ гласи, че на Фердинанд се гарантира кралската титла, но Изабела се провъзгласява за кралица и „владетел“ на Кастилия. На нея е присъдено и правото за наследяване. Вътрешната политика в Кастилия се определя от двамата съпрузи, които предпочитат действията им да се разглеждат като едно лице. Външната политика остава изключителен прерогатив на Фердинанд.
По време на управлението на Изабела и Фердинанд монархическата власт успява да потуши силното влияние на богатата прослойка. Дори след като сама се е нагледала на превратите, както в случая с обявяването на родния ѝ брат Алфонсо за крал при жив законен монарх, Изабела подлага на силен натиск всички структури и обществени слоеве. В крайна сметка дворът губи влиянието си. Църквата също е поставена под властта на монарсите – католическите крале се сдобиват с правото да назначават архиепископите. Кортесите се събират рядко, а и влиянието им върху процесите е много слабо.
През октомври 1479 година Португалия претърпява поражение при Торо, Афонсу V оттегля претенциите си към Кастилия, а бракът му с Хуана Белтранеха е анулиран. Година по-рано, през 1478 година е формирана испанската света инквизиция, начело на която застава Томас де Торквемада. Изабела е привърженик на национализацията, процес, който започва по нейно време. Висшите църковни постове са направени недостъпни за чужденци. Тъй като Инквизицията не може да влияе върху изповядващите други религии, на евреите и мюсюлманите е поставено условие – или приемат християнството, или биват прокудени от страната. Така полека е формирана абсолютната монархическа власт и по-точно – властта на двамата монарси.
През същата 1492 година Изабела одобрява плановете за експедицията на Колумб. Тя разбира, че няма никакви гаранции за успеха ѝ, а съветът от учени, който събира за обсъждане на замисъла на мореплавателя, всъщност яростно го критикува. И все пак, Изабела се доверява на Колумб, а с това осигурява на Испания бъдещият, макар и непродължителен разцвет.
По време на управлението на Изабела и Фердинанд Просвещението получава мощен тласък. Самата тя обича книгите и успява да събере богата библиотека, в която попадат много безценни книги и ръкописи. Книгопечатането се усъвършенства, появяват се първите поети и драматурзи. Заради подкрепата за изкуството и културата в Кастилия, кастилският език става основен в Испания и на него се създават всички нови произведения. В по-голямата си част народът е неграмотен и литературните творби достигат до него чрез разказвачите и малките улични театрални трупи. От друга страна интелектуалният потенциал на кралството много страда, заради набиращата мощ националистична тенденция. Голям процент от грамотното население на Кастилия са евреи. Мориските (така са наричани покръстените мюсюлмани) също имат голямо културно и историческо влияние в кралството. Подкопавайки основите на културата, създавала се в продължение на векове, може да се постигне само измамен и краткотраен ефект на разцвет. И точно това се случва с Испания.
Изабела Кастилска и Фердинанд Арагонски имат пет деца. Освен вече споменатата първородна Изабела, им се раждат синът Хуан (1479 - 1497), и дъщерите Хуана (1479 - 1555), Мария (1482 - 1536) и Катерина (1485 - 1536).
Когато специалистите започнат да дават оценка на този период от историята на Испания, винаги прибягват до сравнения между Фердинанд и Изабела: кой притежава по-голяма власт и т.н. Макиавели изразява предпочитанията си към Фердинанд, Лейхт пък вижда Изабела като по-властната от двамата. Фердинанд наистина изиграва важна роля в историята на Испания, но той е като всеки друг крал от онова време с пълния комплект от присъщи му качества и постъпки; така че е трудно да бъде откроен на общия фон. Докато Изабела, макар и да не е толкова активна, колкото съпруга си, по потенциал го превъзхожда. Решенията, които взема през живота си, се оказват и мъдри, и проницателни. Винаги успява да постигне желаното. С две думи, без съмнение е по-ярката личност от двамата. Въпросът обаче опира до това, че тя не винаги използва силата и властта си и доста често остава пасивна, когато трябва да действа. Изабела I Кастилска е наистина противоречива фигура, която не може да бъде оценявана еднозначно.
Кралицата, както подобава, навреме съставя завещанието си. Тъй като в течение на няколко години умират първородните ѝ две деца, за своя наследница посочва дъщеря си Хуана. Тя много рано е омъжена за ерцхерцога на Австрия Филип I Красиви и живее с него в Бургундия. Когато през 1502 година Изабела посещава дъщеря си, тя забелязва у нея признаци на лудост, за които по-рано в Испания се носят слухове. Отчитайки това, Изабела завещава, че ако дъщеря ѝ се окаже неспособна да заеме престола на Кастилия, регент следва да стане баща ѝ Фердинанд II Арагонски, а съпругът на Хуана дори не е споменат в завещанието на Изабела.
Онова, което може да се отбележи за външния вид на Изабела е, че както и при мнозина от представителите на династията Трастамара, очите ѝ са зелено-сини. Ниска на ръст, със светли коси и според всичките ѝ съвременници, в нея „имало някакво вродено благородство“.
Кралица Изабел I Кастилска почива рано. Тя напуска този свят на 53-годишна възраст на 26 ноември 1504 година в Медина дел Кампо. Завещанието ѝ обаче не е изпълнено. Погребана е в катедралата на Гранада, чийто строеж е завършен малко преди това. Катедралата е на ордена на фрнацисканците, чийто ревностен последовател през целия си живот е и жената-инквизитор, кралица Изабел I Кастилска.
И един любопитен факт, който свързва Изабел Кастилска с... шахмата. Преди тя да се появи на историческата сцена в играта, дошла от Персия, най-силната фигура, наричана ферзин, т.е. "съветник", се придвижвала като царя - само на съседно поле. След Изабел Кастилска в правилата на играта настъпват промени и най-мощната и универсална фигура вече контролира всички полета по хоризонтал, вертикал и диагоналите. Поне така твърдят легендите.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар