Имануел Кант се ражда на 22 април 1724 година в Кьонигсберг (днес Калининград). Четвърто дете в не много богатото семейство на майстора на самари Йохан Георг Кант, започва да учи първо в гимназия, а после и в университета в Кьонигсберг. Заради трудното материално положение, влошило се още повече след смъртта на баща му, Емануел (така е кръстен при раждането си. Променя името си на Имануиел по-късно, когато научава староеврейски) е принуден да изостави обучението си и да се заеме с преподавателска дейност.
В продължение на девет години Кант работи като домашен учител в различни аристократични семейства, което му осигурява достатъчно материални средства, за да се занимава и с философски изследвания. Първият му труд, посветен на космогеничната гипотеза, е разработен в периода между 1747 – 1755 година. През същата 1755 година получава научна степен приват-доцент в университета в Кьонисберг. През следващите петнадесет години, в очакване на професурата си, работи като помощник-библиотекар в Кралската дворцова библиотека.
След като получава докторска степен в продължение на 40 години се посвещава на преподаването. През 1770 година получава и длъжността на професор по логика и метафизика в родния си университет.
Кант работи върху разрешаването на четири основни проблема: метафизиката, морала, религията и антропологията. Основните му разработки в областта на гносеологията, етиката, естетиката, благодарение на които идеите на Кант добиват широка популярност, са “Критика на чистия разум”, “Критика на практичния разум”, “Критика на способността за съждение”.
В теорията за познанието Кант очертава няколко категории: количество, качество, съотношения, модалност. Етиката разглежда от две основни позиции: от човека, като явление и нещата сами по себе си. Естетичните му възгледи са в посока на утвърждаване на прекрасното и възвишеното (динамичното и математическото).
Имануел Кант почива на 12 февруари 1804 година в родния Кьонисберг.
0 коментара:
Публикуване на коментар