5 март 2019 г.


Преди около 4500 години населението на Британия почти напълно е изтласкано от чуждоземци, пишат авторите на изследване, извършено в Европа. Това означава, че съвременните британци имат много малко общо на генетично ниво с хората, построили Стоунхендж.

Изводът, на пръв поглед – удивителен, е на екип учени, провел ДНК-анализ на 400 древни генома на 400 от находки от цяла Европа. Данните от мащабното изследване, публикувани в списание Nature, показват, че пристигналите на Британските острови чуждоземци, които историците и археолозите наричат „представители на културата на камбановидните чаши“, само за няколко стотици години са подменили на 90% оригиналния генетичен фонд на Острова.

"Мащабите и внезапността на замяната на едното население с друго изглеждат направо неочаквано“, обяснява Дейвид Рейк, преподавател в Харвардския медицински колеж и водещ автор в изследването. Причините за миграцията остават неизвестни, но не малка роля в този процес биха могли да изиграят климатични промени, болести или екологична катастрофа.


Древните жители на Британия се занимавали с лов и събирачество, докато на техните територии не се разпространяват практиките на селскостопанските дейности, пренесени от Централна Европа преди около 6000 години. Фермерите от епохата на неолита, чиито корени са от земите на Анадола (съвременна Турция), са онези, които са построили мегалитните структури като Стоунхендж в Уилтшър, гигантските погребални могили и други достатъчно сложни структури, като например, Скара Брей на остров Майнленд в Шотландия.



Но към края на неолита, преди около 4500 години, в Британия се разпространява нов начин на живот, привнесен от пришелци от континентална Европа. В погребения от този период се откриват камбановидни чаши, медни кинжали, върхове на стрели, каменни предпазители за вътрешната страна на ръката и копчета с пробити отвори.

Доктор Карлес Лалуеса-Фокс, сътрудник в Института по еволюционна биология в Барселона и съавтор в изследването смята, че камбановидните чаши са придобили популярност на Пиринейския полуостров преди около 5000 години. И вече от там културата на камбановидните чаши бързо се е разпространила на територията на Централна Европа, след което е разнесена по всички направления на мигриращите племена.


„След Втората световна война археолозите се отнасят с голяма доза скептицизъм към предположенията за широкомащабна миграция в праисторическо време“, обяснява професор Рейк в интервю за ВВС. „Резултатите от няколко генетични изследвания обаче, показват, че масови миграции е имало, при това дори след разпространяването на познанията за водене на примитивно земеделие. Още едно потвърждение за протичащите миграционни процеси са „хората на камбановидните чаши“, заселили се на територията на Британия“.



Генетичната информация, получена на база изследванията на стотици древни британски хромозоми показва, че „хората на чашите“ са се различавали от британците от епохата на неолита. „Предишните жители са издигнали огромните каменни блокове на Стоунхендж, който впоследствие се е превърнал в национален култов център за поклонници, стичали се към това място от всички краища на Британия“, казва проф. Рейк.

"Тези достатъчно напреднали древни хора, съумели да издигнат този мегалитен паметник и други подобни обекти, дори и не са можели да си представят, че за съвсем кратко време техните потомци ще изчезнат, а на техните земи ще живеят вече съвсем други“, добавя професорът. Пристигналите на Британските острови чужденци са пренесли гените на номадските племена от Черноморско-Каспийските степи, простиращи се от северните брегове на Черно море до Каспийско море на изток и от Украйна до Казахстан. Номадите от неолита са се премествали на запад, като по пътя си силно са се смесвали с популациите от Европа. По време на миграцията на „хората на чашите“ на територията на Британия за пръв път се появяват източните генетични следи.

Археологът и съавтор в изследването Майк Паркър Пирсън от Университетския колеж в Лондон (UCL) твърди, че „хората на чашите“ са устройвали своите общности по съвсем различен начин, спрямо бита на британците от неолита. Създаването на масивни каменни паметници, изискващи съвместната работа на стотици хора, е било чуждо занимание за пристигналите номади, докато за местното население това е представлявало съвсем естествено занятие. „Хората на камбановидните чаши“ не са били приспособени за съвместна работа по проекти, изискващи огромни усилия, а обществата им са били по-децентрализирани“, смята професор Пирсън.



Съдейки по всичко, „хората на чашите“ са предпочитали да погребват елитните си покойници в по-скромни погребални могили с кръгла форма. Те също се асоциират с пристигането на острова на първите технологии за обработка на метали.


„Тези хора са извели Британия от каменната ера. До онова време британците сами са изолирали себе си от континентална Европа. Това е било нещо като „неолитен брекзит“. И пристигането на „хората на чашите“ бележи момента, когато Британия след хилядолетна изолация отново става едно цяло с континентална Европа, която в по-голямата си част към онзи момент вече отдавна е излязла от каменната епоха“, добавя професор Персън.

Засега не е ясна причината, довела до рязката генетична промяна. В една от разработките по темата, публикувана в седмичника на Националната академия на науките на САЩ (PNAS) вече е лансирана версия, според която, хилядолетното намаляване на населението през неолита, започва преди около 5500 години заради настъпили климатични промени.

Доктор Стивън Шенън от университета на Лос Анджелис, съавтор в разработката, обяснява пред ВВС: „В Британия около 3600-3500 г. пр.н.е. броят на населението достига своя пик. След това започва постепенно да намалява и остава на достатъчно ниско ниво чак до около 2500 г. пр.н.е., когато отново започва да нараства. Към 2500 г. пр.н.е. популацията е много малка и точно в това време, струва ми се, се появяват хората от културата на камбановидните чаши“.



Причините, заради които намалява населението, вероятно са много сложни, но може да се твърди, че промени в климата са довели и до промени в земеделието. Според една от хипотезите, фермерите от неолита прекомерно са експлоатирали почвите, което е довело до понижаване на реколтите.

Но в намаляването на населението може да са били виновни и болестите. „Имаме достатъчно интересни свидетелства, че някои от степните номади са донесли със себе си чумата“, казва Карлес Лалуеса-Фокс. „Много вероятно е чумата да е дошла в Британия с тези мигранти, както и е възможно хората на Острова от неолита по-рано да са нямали контакти с този патоген“.

Каквото и да се е случило на Британските острови в онези времена, професор Пирсън е много скептичен към хипотезата, че пришълците са завоювали териториите. „Хората на чашите са се придвижвали на много малки групи или по единично. Това не е някаква огромна орда, качила се на корабите и пренесла се на Острова. Това е много продължителен, на моменти – мъчителен процес на миграция. Нещо повече, вероятността за проява на насилие спрямо човек в Британия през неолита е била по-висока (7%), отколкото в периода на културата на камбановидните чаши (1%)“, подчертава професорът.

Изследването, за което разказва статията в списание Nature, проучва предвижването на представителите на културата на камбановидните чаши по стотици образци от ДНК, извлечена от находки в Холандия, Испания, Чехия, Италия, Франция и други страни.

Още една интересна теория свързва народът на културата на камбановидните чаши с разпространението на келтските езици. Въпреки че според повечето специалисти келтските езици са се разпространили няколко хиляди години по-късно, доктор Лалуес-Фокс е на мнение, че подобни промени в количеството и структурата на населението не е възможно да не са съпроводени и от промени в езика.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...