Има и свръхбързи звезди, които се носят в пространството с огромни скорости, достигащи понякога до 1000 км/секунда. Такива скорости са толкова големи, че дори гравитационното поле на галактика не е в състояние да удържи „порива“ на космическите странници, и ако такава звезда достигне краищата на Млечния път, тя може да я напусне.
Не е известно колко звезди притежават тази способност. Астрономите предполагат, че има хиляди от тях, но засега са открити едва около двадесет. Какви са силите, които ускоряват светилата до такива скорости? И това не е съвсем ясно. Съществува хипотезата, че толкова силен „шут“ на звездите може да е дала свръхмасивната черна дупка в центъра на галактиката ни. Има и конкурентна хипотеза, която твърди, че това са гости от сателитната на Млечния път галактика – Големия Магеланов облак. Но за окончателни изводи все още липсват данни.
Китайският астроном Ян Хуан от Университета в Юннан, заедно с екип изследователи, води същински лов за свръхвисокоскоростни звезди. Учените използва LAMOST – четириметров телескоп, намиращ се недалеч от Пекин. Това към днешна дата е най-големият астрономически инструмент, способен да анализира спектъра на наблюдаваните обекти.
През 2014 година с негова помощ е открита една високоскоростна звезда. Тя получава каталожното название LAMOST-HSV1. Този път към нея са добавени още две находки - LAMOST-HSV2 и LAMOST-HSV3.
И двете „нови“ добавки са горещи и сини. Първата от тях е седем пъти по-масивна от Слънцето и температурата ѝ е над 20 000 градуса. Втората надвишава по маса нашето светило четири пъти, а температурата ѝ е 14 000 градуса. За сравнение, температурата на повърхността на Слънцето е около 6 000 градуса.
И двата обекта се намират на около 70 000 светлинни години от нас. За съжаление, наблюденията не позволяват да се определи точната им скорост спрямо Земята. На измерване подлежи само скоростта в направление по правата, която в момента съединява звездата и Слънцето – и по-точно, съединявала преди 70 000 години двете светила, когато е излъчена светлината от бързата светлина и уловена сега от телескопа.
И в двата случая скоростта надвишава 300 километра в секунда. Ако космическата „бързачка“ се движи не точно по правата (а най-вероятно това е точно така), то има и още една компонента по скорост, която с течение на времето променя посоката на звездата. Каква е стойността на тази компонента – не знаем. И всъщност никога няма да разберем, ако се ограничим само с наблюдения от позицията на Земята.
Но за наша радост, вече от 60 години човек може да извежда апарати в космоса. В момента на орбита се намира телескопът Gaia, който е предназначен специално за определяне на координатите и скоростите на движение на звездите. Само преди дни екипът на Gaia съобщи за звезди, които предстои да преминат опасно близо до Слънчевата система. Китайските специалисти се надяват, че апаратът ще им позволи да уточнят информацията за двата нови високоскоростни обекта.
Такива „бързаци“ са ценен улов за астрономите. Високоскоростните звезди може и да се движат със спринтьорски темпове, но разстоянията, които изминават са маратонски. Прелитайки през тези огромни разстояния, звездата е подложена на въздействието на тъмната материя и може да даде много интересна информация за разпределението ѝ в пространството.
Възможно е в крайна сметка, учените все пак да се сдобият с цялата необходима им информация. Затова и продължава „ловът“ на свръхвисокоскоростни звезди с телескопа LAMOST.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар