27 август 2018 г.

Гората Пандо
Някои растения се размножават по вегетативен път, т.е. всяка отделна тяхна част се превръща в самостоятелен организъм. Учените наричат това „път към безсмъртието“; съществуват цели колонни от растения-клонинги, чиято възраст надхвърля стотици хиляди години.

Образуването на нов организъм от многоклетъчна част от тялото на родителя (вегетативното размножаване) е широко разпространено в природата. По този начин се възпроизвеждат бактерии, гъби, цветя, дървета и дори някои представители на животинския свят: например, червеи. При съчетаването на благоприятни фактори, клониралият себе си организъм може да заеме огромни територии и да живее в продължение на много години.

Posidonia oceanica в Средиземно море
За най-стара на Земята се смята клонинговата колония от Posidonia oceanica в Средиземно море. Това подводно растение се простира върху участък от дъното с диаметър около 8 километра. Възрастта на струпването може да е около 100 000 години.

По-млада (възрастта ѝ е „само“ 80 000 години) е гората Пандо, която расте в щата Юта. Названието ѝ идва от латинската дума „pando“, което може да се преведе като „разпространявам се“. Плантацията от Трепетликоподобна топола (Populus tremuloides) е открита през 1968 година, а през 2006 година гората е наречена „едно от 40-те чудеса на Америка“.

Около 47 000 генетично идентични дървета са покрили площ от 43 хектара и общата им маса се оценява на 6000 тона. Това прави гората най-големият от съществуващите на Земята организми. Средната възраст на всяка от тополите в гората от клонинги е около 130 години; умирайки, дървото успява да се замени с „клонинг“, като пуска израстък от корена си.

Някои учени предполагат, че първото дърво на това място е възможно да се е появило и преди милион години, но е много сложно това да бъде доказано. Възрастта от около 80 хиляди години на кореновата система е установена на база исторически и екологични фактори. Голяма роля за толкова активното разпространяване на колонията върху ограничена територия, учените обясняват с честите пожари, бушували на мястото в далечното минало. Огънят е унищожил основният конкурент на тополите – хвойновите дървета, а тополата е „изчакала“ под земята да отшумят екстремалните условия. След като участъкът се оказва прочистен, за тополите е останало само да прокарат свежи фиданки.




За съжаление, тази гора започва да отмира. През последните години биолозите откриват все по-малко млади дървета. Засега не е установена точната причина за тази тенденция. Сред възможните обяснения са промените в климата, гъбична инфекция или вреда, нанесена от селскостопанската дейност на човека.



-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...