12 април 2022 г.

Наричат го златния печат на вана на На. Реликвата е открита от японски селянин на 12 април 1784 година в Шиканошима, на мястото, където днес се намира японския град Фукуока. 

Печатът е част от Националната съкровищница на Япония. Смята се, че е изработен в Китай и чрез дипломатически пратеник през 57 година от новата ера е връчен от император Гуан У-ди на владетеля (вана) на държавата На*.  Петте китайски йероглифа, гравирани върху печата, го идентифицират като знак на владетеля на На, част от владенията Уа (Япония), васално царство на китайската династия Хан. Днес печатът е част от колекцията на музея във Фукуока.

Общ изглед на печата (ляво) и поглед към долната му страна (дясно)
Печатът е изработен от 95% чисто злато. Представлява квадратна плочка с дължина на страната 2,347 см. Дебелината на плочката е 0,887 см, а заедно с пръстена-държател височината е 2,236 см. Размерите му са в съответствие с традиционната китайската мярка цун (около 2,304 см), използвана по време на династията късна Хан. В горната част на плочката е изработен пръстен под формата на навита на спирала змия. През отвор в пръстена е минавал церемониален шнур, за да може печатът да се носи постоянно от притежателя му. Цялото творение тежи 108,7 грама. 

Йероглифите, гравирани върху печата
Върху долната, "работна" страна на печата, са гравирани пет китайски йероглифа със специалния шрифт за печати.
漢委奴國王(в реда, по който се четат).
Надписът, прочетен в контекста на приложението му като печат, гласи: "Хан" (отнася се за китайската династия Хан), "Уа" (древното име, с което в Китай наричат Япония), "На" (антично японско княжество/държава), "държава" и "владетел" (ван). Последните два йероглифа, изписани заедно, означават "крал, суверен".
Или прочетен нацяло "Хански ван на японската страна На"**.



Според запазените исторически факти, на 12 април 1784 година местен селянин на име Джинбим, открива скъпоценният печат докато ремонтира напоителен канал край южния плаж Кану на остров Сика, провинция Тикудзен. Преданията разказват, че печатът се намирал в нещо като "каменна кутия": под голям камък, за повдигането на който били нужни двама човека и заобиколен от три плоски каменни плочи. Селянинът отнася печата в местната управа, а тамошният управител го предава на чиновниците на рода Курода, управляващ автономното княжество Фукуока.

Поглед отгоре на пръстена на печата
Местен конфуциански учен Камеи Наму открива в китайската хроника "Записки на късна Хан", в която се описва източната династия Хан, упоменаване за печата. Така е определена и възрастта му, защото е споменат като подарък за владетеля на На от китайския император Гуан У-ди, направен на посланичество от Япония през 57 година. 
В текста на "История на късна Хан" е записано:
"Година 57 (преводът е приравнен към Грегорианския календар), японската страна На поднесе дарове. Пратениците ѝ се наричаха великите мъже дафу. Тази страна се намира на края на южните японски владения. Император Гуан у-ди дари На с печат с връв". 

От момента на откриване на печата се появяват и спекулации, че се касае за средновековна или от по-ново време фалшификация. Но през 1981 година при разкопки в китайската провинция Дзянсу е открит златен печат от 58 година, много сходен с японския. Това е поредният и вероятно най-значим  аргумент в полза на автентичността на паметника.



Печатът дълго време се съхранява в рода Курода. От 1978 година се намира в семейната хазна, но после е подарен на градските власти във Фукуока. През 1990 година печатът е изложен в новия музей на града.

Близо до мястото, на което на 12 април 1784 година е открит печата, днес е поставена мемориална плоча
-------------
* Страната На е едно от държавните формирования на хората Уа - коренните жители на японския архипелаг. За тях се споменава в китайските исторически хроники. На китайски я наричат Ну или Нуго.

** Актът на предоставяне от китайския император на печат с титлата "хански ван", тоест "китайски цар", означава установяването на отношения между сюзерен и васал. С други думи, по този начин китайският император се обявява за сюзерен на васалния владетел на дадено княжество. В конкретния случай е признато правото на владетеля на На да управлява княжеството си и да търгува с Китай. От своя страна ванът на На признава зависимостта си от китайския император и се задължава да му плаща данък. Системата на подобни, съсредоточени около Китай международни отношения, е нормално явление в историята на Източна Азия. В по-късни времена монголите пренасят тази практика в отношенията си с васалните руски княжества. 

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>



0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...