Археолози откриха в Турция 1900-годишни селски имения на римския елит

За всекидневието на императорските семейства в Рим, извън военните им триумфи, грандиозните завоевания и клюките за политически интриги, се знае много малко. Откриването на територията на днешна Турция на селски имоти, принадлежали на римския елит преди почти 1900 години, ще даде на историци и археолози нови данни за живота им в пасторална идилия, заобиколени само от предани роби и далеч от тълпите подмазвачи. Това са места, където знатните хора се оттегляли, за да почиват, но и да печелят пари от износа на вино и керамични съдове в източните провинции на Римската империя.

За едно от селските имения, открити в планините на Кибура, се предполага, че е принадлежало на рода на император Марк Аврелий, твърдят изследователи от Австрийския археологически институт.

Плоча от оброчищен олтар на Марк Калпурний Лонгин

Вътрешния регион на Кибура е слабо проучен. Обширни археологически изследвания започват да се провеждат едва през 2008 година. По време на разкопките обаче наяве излизат големи селски имоти, за които до тогава се знае само от споменаването им в документи и надписи.

Според анализа на експерти от института, четири от тези имоти са принадлежали на местни богаташи и римски благородници, в това число и на императорското семейство. Останките са сериозно повредени, но е абсолютно ясно, че в сградите е имало богато декорирани с мозайка подове, мраморни декоративни пана и водопроводни инсталации с глинени тръбопроводи. За това, че имотите са били с "фокус" върху земеделието и занаятчийството свидетелстват останките от ковачница и мраморна преса, използвана по всяка вероятност в производството на вино.

Светилище от района на Кибура с релефи на конника-бог Какасбос

Освен да произвеждат селскостопанска продукция, чрез която да се печелят пари, именията са служили и като ваканционни жилища за собствениците им.

Върху оброчищен олтар, открит близо до едно от именията, са изсечени стихове, посветени на членовете на елитна ловна дружина. През II век Марк Калпурний Лонгин, член на уважавания сенаторски род на Калпурниите, предприема пътуване от Аталея (днешна Анталия) към именията на семейството си в Кибура. По време на лов заедно с приятели, убива козирог с невероятно красиви рога, а животното пренася в жертва на боговете, молейки ги да защитават земите и добитъка му.

В последните десетилетия на II век, Калпурниите губят имотите си в Кибура. По неизвестни причини те стават собственост на императорското семейство.

Лидийска гробница от архаичния период с релеф на лъв

Известно е, че един от новите собственици е Ания Корнифиция Фаустина, сестра на Марк Аврелий. От малкото, което е известно за нея, се знае, че израства в Рим, заедно с брат си - бъдещият император Марк Аврелий, последният от т.нар. "петима добри императори", управлявал Римската империя почти две десетилетия - от 161 до смъртта си през 180 година.

Като поселение, Кибура съществува от хилядолетия, но се превръща във важен регионален търговски център едва след като регионът е завоюван от римските легиони през I век.

В описанията на географа  Страбон, който пише преди 2000 години, по времето на управлението на император Октавиан Август, се споменава и Кибура, която "може да осигури 30 000 пехотинци и 2000 конници" (Страбон, География, 13.4).

Керамични фрагменти от подножието на Асар Тепе - рядко откривано доказателство за грънчарско производство в промишлен мащаб

Австрийските археолози са идентифицирали и останки от антично поселение, датиращо от VII - VI век пр.н.е. Селището се е намирало на около 10 км от по-късния град, пренесен през елинистичната епоха и  разположил се на малък полуостров в езерото Гьолхисар. По онова време регионът е носил названието Кабалис и е спадал към южната периферия на Лидия, управлявана от легендарния цар Крез. (Това е разпространена за времето си практика, градове да се "преместват").

Все още обаче, за археолозите остава отворен въпроса, дали в Мала Азия е съществувало производство на керамика в селските региони. Звучи тривиално, но засега се оказва трудна задача да бъдат ясно идентифицирани занаятчийски работилници за такова производство.

Ясно е, че в самата Кибура и намиращият се на стотина километра Сагалос са произвеждани керамични съдове. Открити са споменавания за грънчари и техните стоки, известни в региона на Ликия, на юг от Кибура.

Изглед към Асар Тепе, поне част от което е било във владение на Калпурниите. На това място са открити фрагментите от керамика

В подножието на Асар Тепе, малко възвишение, поне част от което е влизало в чертите на имота на Калпурниите, изследователите са открили неочаквано много фрагменти от керамични съдове, както и останките на около десетина пещи. Те обаче са порутени и е трудно да се определи точната им функция. Може да се правят заключения само по следите от огън и големия брой фрагменти от глинени съдове. Това кара изследователите да смятат, че са били пещи за изпичане на глинени съдове.

Освен това са открити и останки от "калъпи за чаши", чрез които по вътрешната страна на керамичните съдове са нанасяни релефни декорации. Тези находки подсказват, че в едно от селските имения на Кибура се е произвеждала керамика в "промишлени количества", при това не само съдове за готвене, но и по-фина кухненска и трапезна посуда.

Стели от селско светилище

Полетата в подножието на хълма и до днес се използват - а вероятно още в античните времена - също са използвани за отглеждане на зърнени култури, маслини и грозде. По останките в именията археолозите съдят, че римските благородници са произвеждали големи количества вино, тъй като са намерени значителен брой преси за смилане на грозде.

Най-вероятно селскостопанската продукция е продавана не само на местния пазар, но е изнасяна и извън границите на империята. Всъщност, римската икономика се е базирала на селското стопанство и всеки от селските имоти в империята се е развивал именно с тази цел. В имота на Калпурниите са разчитали на доходите от две начинания: земеделие и производство на керамика.

Фрагмент от вътрешната стена на глинен съд с нанесена чрез калъп декорация

Археолозите са открили и останки, за които предполагат, че са от кръгли заграждения, в които са държани домашни животни - овце или кози. Близо до едно от някогашните ограждения е открит изсечен в скалата релеф на богинята-майка Кибела, седнала на трон.
На втори релеф е представена сцена на нападение на вълк срещу мъж, облечен с характерните дрехи на местните овчари. Очевидно човекът от сцената е оцелял след това нападение, а впоследствие е наредил да бъдат изсечени скалните релефи, за да ги посвети на богинята, която му е осигурила небесната си защита.

Овчарят от релефите е празнувал късметлийското си спасение от атаката на вълка по същото време, когато Марк Калпурний Лонгин се е радвал на успешния лов в планините край Кибура. И вероятно никой от двамата не се е замислял, че след почти 2000 години археолози и историци ще се опитват да възстановят живота им сред селската идилия, пише Haaretz.com.