Когато войната между римляни и местните "варвари" приключва (212 година), войниците и семействата им напускат Виндовланда. Всичко от имуществото си, което е нямало как да вземат със себе си в дългия път към родината, са изхвърлили в рововете, обкръжаващи лагера. Почти веднага на мястото на фортификационното съоръжение се заражда и разраства римски град. Непотребното имущество, изоставено от оттеглилите се легионери, също толкова бързо се оказва засипано от земни маси, за да могат новопристигналите римски граждани да строят на терена.
Днес Виндоланда е един от най-прочутите римски паметници в Европа. Уникалните природни условия (блатистата почва) са позволили на много древни артефакти, изработени от органични материали, да се запазят - кожа, тъкани, дърво.
През изминалият летен археологически сезон специалистите са попаднали на нещо като "капсула на времето": разкопани са части от някогашните ровове, запълнени с боклуци. Сред находките попадат на фрагменти от кожа, керамика, скелети на кучета и котки, както и на обувки. Открити са общо 421 екземпляра: бебешки "ботушки", детски и юношески "чехли", всекидневни обувки за мъже и жени, чехли за баня, домашни обувки, както и такива, специално за "разхождане по улиците".
През цялото време, откакто се извършват разкопки във Виндоланда, са намерени седем хиляди различни видове обувки и сандали. Очевидно е, че в земята под укреплението са останали много повече обувки, отколкото са били обитателите му. Това означава, че на всеки "жител" на форта са принадлежали по няколко чифта обувки.
Ръководителят на разкопките доктор Андрю Бърлей казва, че е "впечатлен от невероятния и без аналози пример за демографския състав на населението на форта". Войната и спартанските условия не са попречели на легионерите да водят семеен живот. "Броят на обувките е впечатляващ, даже за такова място като Виндоланда. Тук сме открили повече римски сандали, отколкото където и да е другаде в чертите на някогашната Римска империя", подчертава археологът.
"Съкровището" от обувки е свидетелство за доходите и вкусовите на римляните от 212 година. Някои екземпляри са толкова добре изработени, че дори и съвременните модни критици биха ги нарекли "стилни". Футболните запалянковци например, са впечатлени от чифт детски обувки, който много наподобява съвременните Adidas Predator. Соня Халоуей, директор по връзките с обществеността на Фондация Виндоланда, отбелязва: "Една от важните характеристики на археологическата ни колекция се състои в това, че в нея има обикновени предмети от бита, каквито ползваме и в наши дни, при това древните артефакти много добре са се запазили".
В момента реставратори са се заели с консервирането на откритите обекти, които са изработени от кожа. Заради многото обувки се е наложило да бъде преустроена една от сградите на музея. Задачата да се консервират откритите през лятото на 2016 година обувки изобщо не е лека. Специалистите разчитат и на помощта на доброволци, които им помагат в определени етапи от реставрацията и консервирането на "съкровището" от древни обувки. Куратор на музейната експозиция казва, че процесът по консервиране на всяка от обувките струва 80-100 лири на фондацията, но разходите няма да попречат на специалистите да подготвят артефактите, за да бъдат изложени в музейната експозиция.
Фондацията се издържа изключително от средствата от продажба на билети и частни дарения, в момента е стартирана специална кампания за събиране на средства за реставрациите. От фондацията се надяват, че ще се намерят 421 щедри дарители (колкото са бройките открити тази година обувки), които да пожертват по 80 лири и така да помогнат за съхраняването на находките.
Обувките обаче не са единственото археологическо "съкровище" на Виндоланда. Бившият военен лагер се прочува, когато там са открити дървени таблички с надписи, изписани с мастило, приготвяно най-вероятно от пепел и въглищен прах. Архивът от Виндоланда е колекция от различни официални документи и частни писма, по-голямата част от които датират от I–II век. Сред табличките са открити кореспонденция, водена между римски командващи, отчети за разходи, списъци с провизии, описи на различни вещи. Запазено е например и писмото на Клавдия Север, съпруга на Елия Брокх, който е командвал съседния военен лагер. С него Клавдия кани на празник, който трябва да се е състоял на 11 септември, приятелката си Сулпиция Лепидина, която пък е съпруга на префекта на девета кохорта от батавите Флавий Цериал, командващ гарнизона във Виндоланда. След официалната част на поканата, която е изписана с един почерк, следва добавен текст, за който се смята, че е писан от самата Клавдия Север. Текстът гласи: Sperabo te soror. Uale soror anima mea ita ualeam karissima et haue, което в приблизителен превод звучи като: "Чакам те, сестрице. До скоро, сестрице, душа моя, изпращам ти приветствия и ти желая всичко най-добро". Това писмо е един от най-старите оцелели до днес документи, написан от жена.
Някои таблички съдържат цитати от литературни произведения, в други може да се открият названията на укрепления и поселения в околността. Благодарение на тях изследователите значително разширяват познанията си за географията на римска Британия. Архивът от Виндоланда освен това свидетелства за нивото на грамотност в римската армия, за латинския език и за бита на легионерите. Част от дървените таблички са в експозицията на Британския музей.
0 коментара:
Публикуване на коментар