Чехите отдават почит на националния герой, философът, проповедник и идеолог на чешката Реформация Ян Хус. Точната дата на раждането му не е известна. Дори се спори и за годината – 1369 или 1371. Изчисленията, кога е роден, се правят по други сведения от живота му. Знае се, че е роден в малкото чешко селце Хусинец в семейството на не много заможен земеделец. В Пражкия университет, където учи, е известен като Ян Хусинец, което по-късно се съкращава до Ян Хус.
Ян Хус е от онзи тип проповедници, които се ползват с изключителна популярност. Събирал хиляди, желаещи да чуят проповедите му. Изнася ги на чешки, говори не само за мястото на религията в ежедневието, което само по себе си вече е новост за епохата, но си позволява и да критикува официалната църква, макар и да не се противопоставя открито. Смята, че е невъзможно да се има пълно доверие на официалната политика на църковните власти, защото “Ако слепец поведе слепеца, и двамата ще паднат в дупка”.
Естествено, реакцията на църквата не закъснява. През 1409 година, когато вече като ректор на Пражкия университет Ян Хус е успял да подмени всички немскоговорящи преподаватели с чешки, папска була го обвинява в ерес. Вместо да му навреди обаче, тази була го прави още по-популярен.
През 1412 година следва още по-тежкото наказание – отлъчване от вярата. Ян Хус е принуден да напусне Прага. Налага се, не само за да избяга от преследване от страна на католическата църква, но и за да не навлече същото наказание върху целия град (такива са били правилата тогава, а за средновековния човек да бъде отлъчен от вярата е било равностойно да бъде унищожен физически).
От Прага Ян Хус се мести в Южна Чехия, където не се подчиняват на указите на папата. От там продължава да отправя упреци към църковните власти. По същото време започва разкола в католическата вяра. Хус запазва неутрална позиция, защото е дълбоко убеден, че вътре в християнството е напълно допустимо да съществуват различни течения.
През ноември 1414 година е свикан събор на кардиналите в Констанц, Германия, на който трябва да се решат проблемите около назрелия разкол в католическата църква. Ян Хус е привикан пред събора, за да бъде съден по обвиненията в ерес. Император Сигизмунд Люксембургски гарантира неприкосновеността на чешкия проповедник, но… после просто се отказва от думите си.
Ян Хус е арестуван и по време на събора е съден.
На 6 юли 1415 година кардиналите от Констанцкия събор го осъждат на смърт на кладата. Присъдата е изпълнена веднага след произнасянето ѝ. Заедно с него в огъня са хвърлени и всичките му съчинения.
Съществува легенда, че от кладата Ян Хус предсказал, че след век ще се появи реформатор, чиито идеи църквата няма да успее да задуши. Пет години по-късно мъченическата смърт на Ян Хус става повод за избухването на поредица войни, наречени Хусистки. Основната цел на въстанията на хуситите е да отхвърлят властта на ненавистния за тях Сигизмунд Люксембургски.
Но след 14 години на съпротива хуситите са разгромени и е сложен край на делото им. Все пак, предсказаното (според легендата, разбира се) от Хус се случва. Близо век по-късно католическата църква не успява да спре протестантската реформация, водена от Мартин Лутер.
Другата известна легенда, свързана с изгарянето на Ян Хус на кладата, разказва за благочестивата старица, оказала се случайно на площада по време на екзекуцията. Митът твърди, че огънят не искал да се разгори както трябва и тласкана от порива да му помогне, старицата хвърлила наръч съчки. Виждайки тази “трогателна” загриженост Ян Хус възкликнал “Sancta simplicitas!” (О, свещена простота).
Биографите на Хус обаче отричат това да се е случвало. Близо хиляда години по-рано църковният писател Тураний Руфин пише в продължението на “История на църквата” на Евсевий, че фразата “свещена простота” е произнесена от един от богословите, участвали в първия Никейски събор от 325 година.
Днес този израз се използва, когато искаме да подчертаем нечия наивност, простодушие или лековерност.
В Прага, на площада в старата градска част през 1915 година е издигнат паметник на националния герой Ян Хус. Поставен е по повод 500-годишнината от мъченическата смърт на основоположника на реформаторското движение. По-късно папа Йоан Павел II изразява “дълбоко съжаление” от името на католическата църква, която изпраща Ян Хус на кладата. На 6 юли във Витлеемската часовникова кула, от където някога Хус изнасял проповедите си, и която символично не принадлежи на никоя църква, се събират представители на различни вероизповедания за провеждането на тържествена меса. Вечерта из цяла Чехия се палят огньове в памет на Ян Хус.
0 коментара:
Публикуване на коментар