В Киото – старата японска столица на столиците, се издига един от най-забележителните и известни в света дзен будистки храм. Наричат го Кинкаку-джи. Храмът се издига в подножието на хълма Кинугасаи и е част от храмовия комплекс Рокуон-джи – градински комплекс, който е образец за класическия японския ландшафтен дизайн от периода Муромачи.
Някога на мястото се издигала вилата на заможния държавен чиновник Сайонджи Кинтсуне. През 1397 година вилата, наречена Китаяма-даи, става собственост на третия шогун Ашикага Йошимицу от периода Муромачи. Тогава започва превръщането на мястото в храмов комплекс. Шогунът прекарва остатъка от живота си в този дом, далеч от светските дела. Желанието му вилата да бъде превърната в будистки храм е осъществено от сина му.
 |
| Оцветена фотография на храма от 1885 година |
На 2 юли 1950 година, в 2:30 часа сутринта, павилионът е опожарен от 22-годишния монах Хаяши Йокен, който след това опитва да се самоубие на хълма зад сградата. Не успява в опита си и е арестуван. Заради извършеното от него, монахът е осъден на седем години затвор, но е освободен защо е признат за психично болен – поставени са му диагнози параноя и шизофрения. Хаяши Кокен почива на 29 септември 1955 година от туберкулоза.
 |
| Храмът след пожара от 2 юли 1950 година |
Златният павилион е триетажна сграда. Височината му е приблизително 12,5 метра. Реконструкцията се счита за копие близко до оригинала, въпреки някои съмнения, че толкова богата украса с дълги златни листа е била използвана в оригиналната структура. През 1984 година е установено, че покритието от японски лак се руши, затова е положено ново златно покритие, което е много по-дебело (0.5 µm вместо 0,1 µm ). Допълнително интериорът на сградата повторно е реставриран.
Името Кинкаку произлиза от златните листа, с които е покрит павилионът. Златото е важно допълнение към павилиона поради вторичното си значение като средство за облекчаване и пречистване на замърсяване от всякакво естество, както и на отрицателни мисли и чувства към смъртта. Освен символичното значение на златото, периодът Муромачи разчита много на визуална прекомерност и изобилие. В случая акцентът е поставен върху златното покритие, което отразява слънчевата светлина и създава отблясъци във водата на езерото.
Павилионът действа като шариден и приютява реликви, свързани с Буда. По модел на Златния павилион в Киото са издигнати още два храма - Гинкаку-джи (Храмът на сребърния павилион) и Шококу-джи. При проектирането на тези сгради Ашикага Йошимицу заема стиловете, използвани в Кинкаку-джи и дори имената на втория и третия етаж.
Първият етаж, наречен Залата на водата Дарма, е проектиран като отворено пространство с прилежащи тераси и използва естествено, небоядисано дърво и бяла мазилка. На втория етаж, наречен Кулата на звуковите вълни, се помещават Залата на Буда и олтар, посветен на богинята на милосърдието Канон. Третият етаж е изпълнен в традиционния китайски стил чан (на японски дзен), и е наречен Куполът на върховенството.
Архитектурния шедьовър е акцентът в прекрасна японска градина за разходки. Мястото реализира идеята на дзен будизма за заеманата природа, която обединява външността и вътрешността, разширява възможните гледки от павилиона и го свързва с околния свят. Кинкаку-джи е ситуиран според предписанията в „Западния рай на Буда Амида“, които целят да се илюстрира хармонията между небето и земята. Най-голямото островче в езерото е алегория за японските острови. Четирите камъка, формиращи права линия в езерото в близост до павилиона, представляват платноходки, закотвени през нощта, пътуващи за Острова на вечния живот от китайската митология.
Храмът е със статут на национален исторически обект с особено значение и Национален пейзаж от особено значение. Като едно от 17-те места, включени в комплекса „Древно Киото”, той е и със статут на световно културно наследство.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар