С установяването на власт на Мин Юнлъ в Китайската империя започва период на разцвет. Приемникът му на престола Джу Джъндзи продължава енергичните дейности, започнати от предшественика си. Една от целите, които си поставя Мин Юнлъ е да получи династията му, изтласкала монголските владетели от династията Юан, международно признание като новият господар на земите в Средното царство. Това, наред с вътрешното утвърждаване на властта, която узурпира, го подтикват да организира мащабни морски експедиции. Разбира се, не на последно място целта на тези пътувания е да се установят официални контакти със съседните на Китай държави и да се съживи търговията, замряла при управлението на предишния император.
Строежът на корабите за експедицията на Джън Хъ по всяка вероятност е било само част от по-мащабна програма за изграждане на нова могъща флотилия. Според историците, специалисти по историята на династията Мин, флотата на Джън Хъ се е състояла от приблизително 250 съда. 40-60 от тях са били т.нар. “баочуан” - “кораби-съкровищници”. Останалите са помощни съдове, типични за китайските моряци от онзи период.
Корабите са построени в корабостроителницата на река Лундзян (Драконовата река). Огромната корабостроителница се намира непосредствено пред стените на Нанкин – столицата на империята на династията Мин по това време. Малко е достоверната информация, оцеляла до наши дни за тези кораби. Според описанията в “Историята на Мин”, най-големите от тези съдове наистина са били огромни – на дължина достигали до 44 джана (117 метра) и 18 джана на ширина (48 метра). За водоизместимостта им не се споменава нищо, но историците предполагат, че е била близка до пределната, която би им позволила да излязат по река Яндзъ в открито море. Това означава, че газенето им е било до 6-7,5 метра.
Все пак историците подлагат на съмнение габаритите на корабите, посочени в “Историята на Мин”. За сравнение, тези размери надвишават двойно по дължина и няколко пъти по водоизместимост европейските три палубни платноходи от края на XVIII и началото на XIX век. Историците смятат, че флотата на Джън Хъ е била построена на принципите, разработени от китайските корабостроители за плаване в крайбрежните морета. Корабите са можели да пътуват в сравнително спокойните крайбрежни води и да навлизат в устията на големите реки в Източна и Южна Азия. Най-дългите преходи в открито море, които извършва по време на плаванията си Джън Хъ са прекосяването на Южно Китайско море, пътуването през Бенгалския залив (между северната част на Суматра и Цейлон) и през Арабско море – т.е. по традиционните търговски пътища, които са достатъчно добре познати и условията в тях са сравнително предсказуеми. Мусонните ветрове, които диктуват ритъма в тези краища са позволявали на гигантските “кораби-съкровищници” в благоприятни условия да развиват скорост от 2,5 възла (4,6 км/час). Но с подобни кораби едва ли е било възможно да се пътува например, в Ревящите 40 или около нос Хорн.
Освен разликите в размерите на корабите, броят на участващите в едно пътуване и технологията за произвеждането им, китайските и европейските експедиции от това време се различават и в друго отношение. Противно на европейците, китайците не търсят завладяване на нови територии – от местните властници се иска само формалното признаване на китайския император като господар и изпращането на посланици с дарове в столицата Нанкин (на които императорския двор отвръщал с не по-малко ценни дарове). Още една съществена разлика – китайците, за разлика от европейците, не се опитват да създават свои поселения или бази в чуждите държави, още по-малко се опитват да налагат собствената си религия на местните.
Основната цел на китайските мореплаватели е да установят приятелски дипломатически отношения по традиционен китайски модел. До използването на оръжие се стигало само в краен случай, ако пратеничеството се сблъсквало с открито враждебно отношение. Европейските плавания по това време търсят бързата печалба и стремежът към постигането на тази цел оправдава използването на всички възможни средства. Целта на китайските “седем пътувания на златния флот” е просто дипломация и по възможност – тъй като се извършват за сметка на императорската хазна – да възстановят разходите за издръжка на флотата.
Флотилията, водена от Джън Хъ поема на първото си плаване на 11 юли 1405 година и за две години посещава повече от 56 държави и големи градове в Югоизточна Азия и басейна на Индийския океан. Първото плаване започват 62 “кораби-съкровищници”, придружени от почти 200 по-малки охранителни кораби. Експедицията посещава кралство Чампа, след това остров Ява, Северозападна Суматра, Малакския пролив, остров Шри Ланка. След това, заобикаляйки от юг Индустан, флотилията продължава към градовете на Малабарското крайбрежие на Индия, достигайки до най-голямото индийско пристанище там Каликута (Кожикоде). Почти същият е маршрута на втората (1407-1409) и третата (1409 – 1411) експедиции. Четвъртата, петата, шестата и седмата мисии достигат до Ормуз и африканския бряг на съвременна Сомалия и дори влизат в Червено море.
Картите, които съставят мореплавателите на Джън Хъ, по-късно са широко използвани от европейците, насочили се в плаване към непознатите за тях води на Индийския океан. В “История на Мин” на морските експедиции на Джън Хъ е отделено много голямо внимание и оценката за тях е, че са “едно от най-забележителните събития в началните години на Мин”.
По една от версиите, големият китайски мореплавател Джън Хъ умира през 1433 година, когато флотилията му се завръща към родината в края на седмото плаване на “златния флот”. Тялото му е погребано в морето, както подобава на всеки морски вълк. В Нанкин са върнати негови дрехи и кичур от косите му, които ритуално са погребани в кенотаф, близо до пещерен будистки храм. Съществува и друга версия, според която адмирал Хъ успешно се прибира у дома, две години служи като военен комендант на Нанкин и почива през 1435 година. Но тази версия се подкрепя от по-малко историци.
През 1985 година, за 580-годишнината на първото плаване на Джън Хъ, кенотафът му е реставриран. През 1997 година списание Life съставя списък на 100-те личности, оказали най-голямо влияние на хода на световната история. Джън Хъ е поставен на 14-то място в тази своеобразна класация (другите трима китайци в нея са комунистическият лидер Мао Дзъдун, писателят Цао Сюецин, автор на "Сън в алени покои" и неоконфуцианският философ Джу Си).
0 коментара:
Публикуване на коментар