Преди да стане последовател на Иисус, апостол Петър носи името Симон. Той и брат му апостол Андрей са прости рибари, живеещи в затънтеното палестинско селце Галилея. Симон бил женен, имал и собствен дом.
Веднъж Христос се качил на ладията на Симон, за да проповядва на хората, събрали се на брега на галилейското езеро. Когато приключил с наставленията си Исус наредил на братята Симон и Андрей да навлязат по-навътре в езероито и да хвърлят мрежите си. Рибарите се подчинили, а уловът им бил толкова голям, че мрежите им започнали да се късат, макар че цяла нощ преди това се мъчили, но не уловили и една риба.
Тогава Симон паднал на колене пред Исус и възкликнал: “иди си от мен Господи, понеже аз съм грешен човек!” (Лука 5:8). Исус го вдигнал и му отговорил: “Не бой се; отсега ще ловиш човеци” (Лука 5: 10). От този момент Петър изоставя ладията си, рибарските мрежи и жена си и става последовател на Исус.
Месията му дава ново име – Кифа, което означава “камък” (на гръцки думата звучи като “Петрос”). С това име ученикът бил възнаграден заради твърдостта на вярата му, която можела да се сравнява с неразрушима скала. Той единствен от апостолите се престрашава да тръгне по водата след Исус.
Но и на Петър е писано да изпита страданието от отричането от Христос. Вечерта преди Месията да бъде разпнат на кръста, Петър обещава на учителя си, че няма да го изостави, дори ако това му коства живота. Исус обаче му казва: “казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.” (Лука 22:34)
След ареста на Исус Петър следва конвоиращите го римски войници до дома на първосвещеника. Там го разпознали и започнали да го разпитват, дали е от онези, които следвали Исус. Петър три пъти се отрича от Христос, отговаряйки, че не е от учениците му. Тогава пропели трети петли и Петър, спомняйки си думите на Исус, се покаял за стореното.
След Христовото Възкресение апостолите се връщат в Галилея и отново се заемат със стария си занаят – рибарството. Веднъж обаче, на брега се появил Исус. Като разпознал учителя си Петър се хвърлил и заплувал към него.
Точно при тази им среща синът божи призовава Петър да стане апостол и му предрича мъченическа смърт.
Апостол Павел преди да стане последовател на християнството носи еврейското име Саул (или Савел, както е прието да се изписва в църковните книги), което означава “измолен”. Той обаче е и римски гражданин и второто му име е Паулус, т.е. “малък”. Според историците, това име му е дадено още при раждането, но след като приема християнството започва да се нарича само Павел, вместо да използва еврейското Саул.
Павел е родом от знатно гръцко семейство от град Тарс, столица на провинция Киликия. Младият Саул, както и баща му, е фарисей. Фарисеите почитат Стария завет и се стремят максимално точно да изпълняват предписанията, записани в него. Затова и Саул в началото приема зараждащото се християнство като ерес и отива в Дамаск, където се включва в редовете на ония, които се борят срещу нея.
По пътя обаче Саул е ослепен от ярка светлина и чува глас, който му казва: “Савле, Савле, що Ме гониш?
5. А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.” (Деян. 9:4-5)
Исус заповядал на Суал (Савел) да иде в Дамаск. Спътниците му обаче не видели ярката светлина, нито чули гласът Господен.
Завели ослепелият Саул в Дамаск. Там той приел светото кръщение и в момента на потапяне във водата, прогледнал. От този момент насетне станал ревностен проповедник на учението, което преди това ненавиждал.
Апостолите Петър и Павел се срещат по време на Йерусалимския събор през 51 година.
Защо църквата почита паметта им в един и същи ден?
Двамата апостоли приемат мъченическата смърт в Рим около 67 година. Когато император Нерон предприема гоненията срещу християните, учениците на апостол Петър го склоняват да напусне Рим, за да не остане общността им без водач. Докато вървял по пътя, напускайки Вечния град, Петър срещнал Исус. Запитал го: “Къде отиваш, господи”, а Месията му отвърнал: “Понеже ти изоставяш моите хора, отивам в Рим, за да ме разпнат отново”.
Апостол Петър се връща в Рим, където е осъден на смърт. Светецът обаче пожелал да бъде разпнат на кръста с главата надолу, защото не се смятал достоен да приеме смъртта подобно на Господа.
Свети Павел също е осъден да бъде разпнат, но когато научават, че е римски гражданин, наказанието е заменено с по-малко позорната смърт чрез отсичане на главата.
Според църковните предания, светите апостоли Петър и Павел приемат мъченическата смърт в един и същи ден – 29 юни по стар стил (12 юли по нов стил). Тази дата е посочена в няколко източника, достигнали до нас - древни римски и картагенски календари, в мартиролога на блажения Йероним, в сакраментария* на папа Григорий Велики.
Изказвани са и съмнения, че смъртта им е в един ден. Вероятно апостол Павел е обезглавен на същата дата, но една година след разпятието на свети Петър. За това, че смъртта на Петър предшества смъртта на Павел, пише в трудовете си свети Августин Блаженни.
Почитането на един и същи ден на двамата светци обаче започва още в раните дни на християнството.
-----------
* Сакраментарий (лат. Sacramentum — тайнство) — в Западната църква на ранното Средновековие така са наричани сборници от текстове, които се четат по време на литургийни служби.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар