Тайните на най-старото погребално пиршество

Преди около 12 000 години праисторически хора си устроили голямо пиршество, с което да погребат и почетат паметта на мистериозна, но вероятно много важна жена. Събралите се оставили в гроба на жената най-различни странни предмети. А в края на празненството хвърлили и останките от храната си в гроба ѝ.

Останките от това древно пиршество са открити в пещерата Хилазон Тачтит в Израел. В съседство са намерени още погребения и човешки останки.

Пещерата Хилазион Тачтит

Археолозите се опитват да научат колкото се може повече от тези останки, още от момента, когато е направена находката. И след години на упорити изследвания, те вече имат нужните сведения, за да пресъздадат точната последователност на събитията, случили се по време на това праисторическо погребение. За заключенията от изследванията си, учените са публикували обширна статия в списание Current Anthropology.

Групата хора, събрали се някога на това място, е принадлежала към т.нар. натуфийска култура. Нейните представители са живели на територията на Леванта в периода отпреди между 15 000 и 11 500 години (12 500 - 9 500 г. пр.н.е).

Стрелката сочи мястото, където е намерен "трети, чужд крак" в гроба. Снимки: Леор Гросман

Праисторическите хора са живеели на групи и са водели уседнал начин на живот, точно по времето, когато се заражда земеделието. Това е първата особеност, на която се натъкват учените: повечето от хората по това време живеят на малки групи от ловци-събирачи, които постоянно се местят от едно място на друго в търсене на прехрана.
Представителите на натуфийската култура са сред първите групи от хора, които практикуват организирането на погребални ритуали за починалите членове на племето.



Пред ВВС Earth Леор Гросман от Еврейския университет в Йерусалим, която проучва находките от пещерата вече осма година, разказва: “Това е времето, по което погребалните практики влизат в “дневния ред” на хората. Може би, защото вече общността е станала по-сложно устроена”.

В гроба са намерени много останки от животински кости

Погребението от Хилазон Тачтит е съпроводено с един от най-разточителните погребални “банкети”, които учените някога са намирали. Освен това е и едно от най-ранните.

Менюто на праисторическия помен е впечатляващо. Присъствалите на угощението са яли риба, планински кози, червени лисици, белки, змии и диви зайци.

Но най-голям деликатес вероятно са били печените костенурки. Открити са останките от 80 костенурки, което представлява около 20 килограма месо.

Тялото на погребаната е поставено върху корубите на три костенурки

На угощението трябва да са присъствали голям брой хора, за да се набави и изконсумира толкова храна. Предполагаемият брой на присъствалите обаче е невъзможно да бъде установен.

Гросман и колегата ѝ Натали Мънро от Университета в Кънектикът, САЩ, са установили, че подготовката за погребалния ритуал и последвалото го пиршество са преминали най-малко през шест отделни, много добре организирани и планирани етапа.



Първо, натуфийците са изкопали пода на пещерата, за да се получи леглото на гроба.

След това приготвеното ложе е застлано с дребни парчета варовик. Поставени са и няколко странни предмета: рог от мъжка газела, парче червено багрило, три или повече черупки от костенурка и парчета тебешир. Всичко това е “уплътнено” с пепел от огнище.

Едва на четвъртия етап от ритуала тялото на жената е поставено в гроба. Положена е в почти седнало положение. Под главата и таза ѝ са поставени кости от дива свиня и още фрагменти от корубата на костенурки.

Още много интересни предмети, нехарактерни за други погребения на представители на натуфийската култура, са положени около горната част на тялото на погребаната: морски раковини и върховете на пера от златен орел. Най-странната находка обаче е поставеният човешки крак, който е принадлежал на друг човек.

Петият етап от погребалния обред е самото угощение. Преди да бъде заровен гроба, хората са хвърляли в него остатъци от храната, която са консумирали.

Всички данни сочат, че погребаната жена е била шаман

Последният шести етап на погребението е запечатването на гроба. Използван е варовиков къс с тегло 75 килограма и това е най-големият варовиков “капак”, открит в това натуфийско поселение.



Подготовката за подобно погребение е коствало много усилия. Ловът и подготвянето на  животните за пира вероятно са отнели седмици.

Не е ясно коя е жената, получила подобно пищно погребение. Откритите в съседство погребения са съвсем обикновени. Но самото разточителство в погребалния обред предполага, че погребаната е била жена, изключително важна за племето.
“Била е уникална за своята общност. Предметите, намерени около нея в гроба, подсказват, че се е занимавала с шаманистки практики. След като събрахме всичката налична информация, стигаме до заключението, че погребаната е била шаман на племето”, казва Гросман.

По костните ѝ останки са установени вродени деформации, което говори, че приживе е куцала.

Пищният погребален ритуал показва, че представителите на натуфийската култура са живеели във вече сложно устроени общества. По-малките групи от ловци-събирачи не биха могли да се справят с организацията и изпълнението на толкова сложен ритуал, тъй като постоянно са били в движение и това е пречело да създадат по-задълбочени социални отношения вътре в групата.

“Публикацията предоставя убедителни аргументи за ритуалите, които вероятно са изпълнявани при много, ако не и при всички погребения на представители на натуфийската култура. Това е ценна информация за символизма и идеологиите, движили живота на хората, обитавали някога това място”, пише в рецензия към статията Лиза Махер от университета Бъркли в Калифорния. “Сега е необходимо да се намерят следи от сходни практики в други погребения или на други места, обитавани през същия период. По-късните общества очевидно са заимствали много от натуфийските си предци. В по-късни неолитни (от каменната ера) ритуали са втъкани в различна степен традиции, наследени от натуфийските”.