Но как се ражда градът на седемте хълма? Когото и да попитате, ще ви отговори, че Рим е основан от близнаците Ромул и Рем. По преданията двамата са синове на весталката Рея Силвия и богът на войната Марс. Майка им, Рея Силвия, е дъщеря на Нумитор - цар на Алба Лонга (смята се, че това е древно селище, основано от избягалият от Троя Еней. Намира се на югоизток от Рим в областта Лацио). Законният владетел обаче е прогонен и на негово място застава по-младият му брат Амулей. За да си гарантира властта, Амулей убива законния наследник на Нумитор, а дъщеря му Рея Силвия принуждава да стане весталка, обричайки я на 30 години безбрачие.
Минават четири години и в свещената горичка на весталките при Рея се явява богът Марс. От връзката им се раждат двамата братя близнаци Ромул и Рем. Това се случва през 771г. пр.н.е. Амулей побеснява и нарежда децата да бъдат хвърлени в Тибър. Водите на реката обаче, изхвърлят на брега кошницата, в която са сложени. Там двамата братя са намерени, спасени и откърмени от вълчица. В отглеждането на двете невръстни деца на вълчицата помагали кълвач и дъждосвирец. Тези животни по-късно ще станат свещени за Рим.
След това двамата братя са открити от пастир на име Фастул. Заедно със съпругата си Ака Ларенция наскоро са загубили своето дете и близнаците стават техни деца. Когато Ромул и Рем израстват, се връщат в Алба Лонга, където разбират истината за произхода си. Убиват Амулей и връщат на трона дядо си Нумитор. Четири години по-късно той им поръчва да намерят място по течението на Тибър, където да основат нова колония на Алба Лонга.
Според легендата Рем избрал за място на новото селище Авентинския хълм, а Ромул настоявал градът да бъде основан на Палатинския. За да разрешат спора братята се усамотили и зачакали знак от боговете. Рем видял в небето шест лешояда, а Ромул – дванадесет. Вероятно става дума за орли – птицата, която по-късно ще стане символ на римското могъщество. Лешоядите пък били почитани като птиците на бога Марс, т.е. бащата на двамата братя.
Ромул печели спора. Както повелява традицията, негово е правото да прекара браздата, която определя границите на града. Ромул очертава т.нар. померий – сакралната граница, в чертите на която действат специални правила. Например, в чертите вътре в помериума е забранено да се погребват хора. Никой пълководец няма право да преминава помериума с войските си, освен в случаите на празнуване на триумф, но и тогава легионите шестват по улиците без оръжие.
Рем, ядосан от загубата си, започва да се присмива на “укреплението”, което брат му издига за да пази новия град. За да го унижи прескача померия, демонстрирайки по този начин колко “надеждно” е защитен новия град. Ромул на свой ред се вбесява и… според използваната специфична латинска фраза, Рем просто умрял. Ромул нарекъл града на свое има – Рома.
Всичко това, според преданията, се случва през 753г. пр.н.е. Големият римски философ, писател и вероятно най-начетеният от всички древноримски учени Марк Теренций Варон се заема и съставя т.нар. списък на консулите на римската република. По тази хронология за дата на основаването на града се смята денят, в който Ромул започнал да очертава померия около Палатинския хълм – 21 април 753 г. пр.н.е. Ромул става първия цар на Рим. Градът бързо набира население и се разраства.
Единственото притеснение на Ромул по това време се оказва липсата на жени. Сред дошлите да живеят в новия град са предимно мъже. Четири месеца след основаването на града Ромул провежда тържествен празник – Консуалиите, по време на които се провеждат състезания в различни спортове. На празника се събират много от съседите на римляни, в това число и от племето на сабините. Ромул предварително се уговорил с поданиците си, които трябвало да следят за това, кога царят им ще съблече плаща си. Това бил сигналът, по който мъжете се втурнали и прогонили сабините, но пленили жените и дъщерите им. Така градът се сдобива с нужните му жени, а вероятно от тази случка води началото и обичаят да се “крадат” невестите.
Естествено, вероломното отвличане на сабинянките не се отразява добре на репутацията на Рим. На Ромул и войските му се налага да отбиват нападенията, които последвали от страна на съседните му поселения. Сабините, водени от царя си Таций се отправят на поход и почти превземат Рим. Според легендата в разгара на битката на бойното поле се появяват сабинянките. Част от тях носят на ръце децата, които са родили от римските си съпрузи. Сабиняните и римляните сключват примирие. Обединяват се и започват да наричат себе си квирити (мъже, които носят копия). Сабиняните заселват Капитолийския хълм, а през това време много етруски се заселват на Есквилинския хълм.
След като управлява 37 години Рим – според легендата, описана от Плутарх и Тит Ливий – Ромул бил “прибран” от боговете. В деня на Капротинските нони (т.е. 5 юли 717г. пр.н.е.), докато Ромул принася жертва на боговете, над Козето блато се спуска облак. Разразява се вихрушка и присъстващите на жертвоприношението се разбягват. А Ромул изчезва. Ползващият се с уважението на съгражданите си Прокул се заклева, че видял как Ромул се възнася към небето, и как чува гласът му, който заповядва да го наричат Квирин. За римляните Квирин е “мирната” еманация на бога Марс.
След Ромул цар на Рим става Нума Помпилий.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар