Джон Безземни - обречен да бъде "лошият" крал

Джон Безземни, понякога изписван и като Йоан Безземни се ражда на 24 декември 1167 година в Оксфорд. Той е най-малкият от петте сина на Хенри II и Алиеонор Аквитанска. Точно заради това получава и прозвището “Безземни” – за разлика от по-големите си братя той не получава владения на континента във Франция.

Към края на XII век Джон Безземни в съзаклятие с по-големите си братя Жофроа Бретански и Ричард кори планове за узурпиране на властта на баща им. Бунтът се води от първородния син Хенри, но зад цялата конспирация стои майка им Алиенор. Избухват бунтове, в които обаче надделява кралят на Англия, който в крайна сметка опрощава на синовете си неподчинението, а кралицата е отведена във Франция и държана под стража до смъртта й през 1204 година.

Когато Ричард I Лъвското сърце се възкачва на трона и малко след това поема, за да се включи в Третия кръстоносен поход, Джон започва да плете друга интрига. Този път влиза в тайно съглашение с бившия съюзник на брат си - френският крал Филип ІІ Август и дори предлага сума на императора на Свещената Римска империя да задържи Ричард в плен. Ричард I Лъвското сърце обаче в крайна сметка е освободен и се завръща в Англия. Джон изненадващо отново печели доверието му и е провъзгласен за престолонаследник, в ущърб на племенника му Артур Бретански.

След смъртта на Ричард I през 1199 година, Джон Безземни се възкачва на престола. Мнозина от аристократите в Нормандия отказват да го признаят за свой суверен и настояват, че Артур, синът на по-големия брат на Джон – Джефри, е с по-законни претенции за кралската корона. Артур обаче е израснал в континенталната част на кралството и това му изиграва лоша шега – населението на Острова иска да види на трона “местния”, макар и недолюбван крал Джон.

Подписването на Magna Carta Liberatum

Времето, през което управлява Джон Безземни е смятано за едно от най-катастрофалните в цялата история на Англия. В началото на властването му френският крал Филип II Август завладява Нормандия. Управлението му завършва с гражданска война, по време на която почти е свален от трона. И макар че някои историци смятат, че управлението на Джон не е нито по-добро, нито по-лошо от това на предшественика му Ричард I и наследника му Хенри III, репутацията на Джон Безземни е такава, че след неговото властване нито един английски монарх не кръщава синовете си с името Джон. А в литературата той винаги е “лошият” принц и като такъв достига до нас от легендите за Робин Худ, Айвънхоу и т.н.

Събитието, на което Джон Безземни до голяма степен дължи известността си, се случва през 1215 година. Неудачната му външна и вътрешна политика; политическият и финансов натиск, който оказва върху едрите феодали, често съпроводени с откровен произвол, довеждат до избухване на бунтове на бароните. Подкрепят ги духовенството, рицарите и градското население.

Въстаналите барони принуждават краля да подпише Великата харта на свободите (Magna Carta Libertatum), която обаче Джон отказва да спазва. Нервите на бароните не издържат и през 1216 година започват война срещу краля си. По време на тази война Джон Безземни е повален от дизентерия и умира на 19 октомври 1216 година в Нюарк он Трент (Линкълншър, Англия). След смъртта му се появяват слухове, че всъщност е бил отровен.