Ако дълго (или почти никога) не сте говорили родния си език, не сте го забравили. Мозъкът помни този език. Нещо повече – “забравеният” език влияе на начина, по който учите новите, чужди езици.
Учени от Университета “Макгил” и Монреалския неврологичен институт в Канада описват откритието си, според което първият усвоен от човек език (дори и да го е използвал за много кратко време) влияе върху процесите на интерпретиране на звуковете от мозъка. За невролозите и невропсихолозите това откритие е много важно, защото посочва и начините, по които мозъкът усвоява езиците, както и процесите, подпомагащи адаптацията на човек в нова езикова среда.
Специалистите са провели изследването си с участието на деца на възраст между 10 и 17 години. Те са разделени на три групи. В първата са деца, родени и израснали във Франция, в семейства на френскоговорящи родители. Във втората група са деца, родени в Китай, но заедно с родителите си преместили се да живеят във Франция преди да са навършили три години и към момента на изследването говорят само френски. В третата група децата са расли в семейства, където се използват както френски, така и китайски език, като участниците в експеримента владеят еднакво добре и двата езика.
По време на изследването на децата е поставена задачата да отбележат в списък думите, които смятат, че са с псевдофренски произход. Активността на мозъчната дейност на участниците по време на изпълнение на задачата е проследявана с помощта на ядрено-магнитен резонанс.
Става ясно, че в отговор на думите при децата, говорещи само френски, се активират определени райони от мозъка. При децата от другите две групи мозъкът работи идентично, активирайки същите участници, но допълнително се задействат и някои други области. Казано иначе, реакцията на мозъка на децата, които формално са забравили китайския, е същата, както и при онези, които го владеят и ползват на добро ниво.
Това дава на учените правото да твърдят, че детският мозък активно събира информация за звуците от езика, говорещ се в семейната среда и я съхранява без да я “изтрива”. Така родният ни език се запазва в главите ни през целия ни живот, дори и да не го използваме активно.
Изследователите предвиждат да проведат аналогични тестове с деца, носители на най-различни езици от цял свят.
По-рано международен екип от учени установи, че хората по различен начин възприемат една и съща ситуация, в зависимост от това, на какъв език я описват.
19 април 2018 г.
Related Posts
Защо вкусът на доматите вече не е същия
29 May 2022history.nakratko.bg0Избухването на свръхнова е ускорило еволюцията на вида ни, твърдят учени
28 May 2022history.nakratko.bg0Последният писък в "здравословните" тенденции: красиви картинки и пълна глупост
28 May 2022history.nakratko.bg0Какво е изписано на лицата ни? Научната несъстоятелност на понятието "раса"
23 May 2022history.nakratko.bg0
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар
Click to see the code!
To insert emoticon you must added at least one space before the code.