1 декември 2019 г.

Великобритания, Лондон, XIX век. Официално, като организирана структура, полицията съществува от 1828 година. Престъпността в страната, а и в столицата на Британия обаче процъфтява. Онези, които искат да са в течение на криминалния живот, всеки месец имат възможността да прочетат знаменитият Нюгейтски календар. Така се наричат полицейските сводки и отчети, които всеки месец с много подробности описват извършените престъпления, за които има сведения в полицията. Желаещите могат да се сдобият с “календара” от уличните продавачи на вестници, в това число и пред вратите на Нюгейт – най-мрачният затвор в кралството.

Към средата на столетието обаче нещата започват полека да се променят. Читателите, които до тогава масово симпатизират на криминалните типове, за които четат в Нюгейтския “хорор”, вече искат да видят хората от другата страна на закона – следователите и полицаите, които гонят и залавят престъпниците. Първият детективски бестселър става “Истинските мемоари на Видок” – автобиографична книга на полицейския следовател, а по-късно и частен детектив Йожен Франсоа Видок, които се появяват около 1833 година. Следва бум на подражателски книжлета, в който се раждат “Спомени на агента от следствената полиция” и “Приключенията на истинския полицай”. Тези книги се продават буквално като топъл хляб.

Постепенно темата за полицейската работа намира място и в по-високата класа в литературата. Едгар Алън По пише разказа “Убийство на улица Морг”. Именно неговият “…някой си господин Ш. Огюст Дюпен” е първият литературен герой, който прибягва до използването на дедуктивния метод. Всъщност, думата “дедукция” още не е влязла в употреба – Едгар По ползва думата “анализ”, а героят му притежава “дарбата да мисли аналитично”. Разказът на По също става повод за появата на цяла вълна разкази с подобни сюжети.

През 1852 година Чарлз Дикенс публикува романа “Студеният дом”, който е вдъхновен от подвизите на един от първите полицейски инспектори в Скотланд Ярд - Чарлз Фредерик Филд. През 1868 година излиза романът “Лунният камък” на Уилки Колинс, който дълго време е смятан за първият детективски роман в историята на литературата. Наскоро обаче изследователи установиха, че три години по-рано – през 1865 година, е публикуван друг роман на Чарлз Уорън Адамс със заглавие “Загадката в Нотинг хил”. Сега литературните критици и анализатори водят спор, от къде трябва да започне “летоброенето” на детективския жанр.



С други думи, Англия вече е подготвена, за да се запознае с историите за привлекателният, гениален и безпогрешен в преследването на злодеите частен детектив, сътворен от перото на Артър Конан Дойл.

На 1 декември 1887 година излиза от печат първият роман, в който главният герой е детективът Шерлок Холмс. Книгата се казва “Етюд в червено”. Конан Дойл я пише само за месец и половина и в работния вариант на творбата главният герой се нарича първо Шеридан Хоуп. В първата си редакция Дойл променя името на героя на Шерингфорд Холмс. Но в редактираното копие, което отива за печат, детективът най-после се сдобива с “истинското” си име - Шерлок Холмс.

Конан Дойл описва така раждането на образа на детектива, който и до днес “получава писма” от възхитени поданици на кралицата (поне така твърди мълвата) на адреса си на Бейкър стрийт 221В:
“Чувствах, че мога да предложа нещо свежо, бодро и по-изпипано. Героят на По, забележителният детектив Дюпен, още от детските ми години беше мой кумир. Но можех ли да добавя нещо свое? И тогава се сетих за своя учител Джо Бел, неговият орлов профил, странните маниери, поразителната му наблюдателност. Ако той беше детектив, вероятно би поставил тази професия на строга научна основа…”

Първият издател, към когото се обръща Конан Дойл с романа “Етюд в червено”, нарича творбата “евтина булевардна книга”. Биографът на Артър Конан Дойл – Ръсел Милар пише, че произведението излиза чак година и половина след като е предоставено за печат. Отпечатано е в алманаха “Бийтънс Крисмас ануал”. Алманахът е изкупен много бързо, а отзивите за творбата на Дойл са отлични.

Литературната кариера на Артър Конан Дойл не полита веднага във висините – развива се постепенно, но непрекъснато. За развитието на Конан Дойл непрекъснато следи бащата на писателя – Чарлз. Чарлз Дойл е човек със сложна съдба. По призвание е художник, но животът го превръща в алкохолик. По времето, когато синът му пише “Етюд в червено” Чарлз Дойл се намира в приют за душевно болни хора.



През 1868 година, за да помогне на баща си, Конан Дойл му предлага да направи илюстрациите към подготвяният за преиздаване “Етюд в червено”. Рисунките обаче са несполучливи – Шерлок Холмс много напомня на бащата на писателя, сдобива се с брада и мустаци. Докато в романа ясно е описан детектива и е подчертано, че Холмс винаги е гладко избръснат.

Какво се случва после с първата творба за приключенията на Шерлок Холмс? Небивал успех в Америка, където пиратските тиражи са не един и два. По това време в САЩ все още няма действащо законодателство за защита на авторските права и когато книгата едва се сдобива с успех в Англия, вече е отпечатана и зад океана. Успехът на “Етюд в червено” е огромен.

Ако се прехвърлим половин век напред във времето, през 1927 година, попадаме на Конан Дойл, който публикува последните разкази за Шерлок Холмс. Между тези две години – 1887 и 1927 има цяла епоха, време, през което поклонниците и обожателите на великия детектив буквално измъчват Конан Дойл. Той от своя страна започва да ненавижда искрено героя си, който хвърля сянка върху цялото друго творчество на писателя. Защото Конан Дойл пише и исторически романи, работи по окултизъм и спиритизъм, научно-публицистични повести и още произведения, при това не малко на брой.
Когато Артът Конан Дойл “убива” Шерлок Холмс (с помощта на професор Мориарти) в “Последен случай”, читателите го затрупват с молби да възкреси детектива. Дойл буквално е изнуден и принуден да продължи да пише истории за приключенията на Холмс и верният д-р Уотсън.







В последния сборник с истории за Холмс, озаглавен “Архив на Шерлок Холмс”, Артър Конан Дойл пише: “Страхувам се, че мистър Шерлок Холмс, подобно на някои знаменити певци, преминали зенита на своята слава, но нежелаещи да слязат от сцената, непрекъснато си устройва “последни” представления. С това трябва да се приключи, той трябва да си отиде. И така, читателю, да кажем “Сбогом, Шерлок Холмс!”.

Днес, 132 години по-късно, Шерлок Холмс не е просто литературен герой. Превърнал се е в архетип, образ, към който се завръщат и читателите, и авторите на най-доброто в жанра на детективските романи.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...