Откриха най-старите звезди в Млечния път

Международен екип от астрономи е открил няколко от най-старите звезди в галактиката ни. В хода на изследването учените са научили доста нови неща за разнообразието от елементи от ранните стадии на съществуването на Вселената.

Звездите, за които става дума, са от втората вълна, родили се във Вселената и се намират в централната част на Млечния път. Засияли са около 200 милиона години след Големия взрив. Учените смятат, че откритието им хвърля още светлина около зараждането и загиването на първите звезди във всемира.

Специфичните химически "отпечатъци" на една звезда

Първите звезди са били огромни; масата им е надвишавала хиляди пъти масата на Слънцето. Според теоретичните модели тези звезди в края на жизнения си цикъл избухват като хипернови – десетки пъти по-мощни експлозии от суперновите, които наблюдаваме във Вселената днес. Все още не можем директно да наблюдаваме звезди от първата генерация, но астрономите се надяват, че ще имаме тази възможност,  след като през 2018 година заработи новият космически телескоп James Webb Space Telescope (JWST).

Втората генерация звезди, в която влизат и тези от конкретното изследване, са бедни на метали. Те са почти изцяло от хелий и водород, със съвсем малко следи от по-тежки елементи (“металите”). Колкото повече метали има в звездното вещество, толкова по-бързо се формира и е толкова по-малка по размери.

След Големия взрив във Вселената е имало само хелий и водород. Това е и причината първите звезди да са толкова огромни. Въглеродът в телата ни, кислородът във въздуха и изобщо всички по-тежки от хелия елементи във Вселената, са “произведени” в термоядрените пещи на звездите от първите две генерации.

Разпределение на звездите в централната
част на Млечния път

Откритието не е направено лесно. В централната част на Млечния път има милиони звезди, затова екипът е съставил стратегия за търсенето на най-старите сред тях. Понеже звездите с ниско съдържание на “метали” са и малко “по-сини”, учените са подбрали 14 000 обещаващи обекта с помощта на австралийския телескоп ANU SkyMapper. Само 23 от тези “кандидати” са детайлно изучени. Съавторът в изследването д-р Андрю Кейси от Кембриджския институт по астрономия обяснява: “В центъра на галактиката ни има толкова много звезди, че да откриеш най-старите сред тях е буквално като търсенето на игла в купа сено. Планът за действие, който разработихме, може да се оприличи на това да изгориш цялата ферма и след това с мощен магнит да събираш металните игли, заровени из купите сено по цялото ранчо”.

Химичните елементи, които излъчват звездите, са еквивалент на “пръстовите отпечатъци” и помагат при идентифицирането на най-старите сред тях.

Кейси казва още: “Разработката ни доказва, че в ядрото на галактиката ни има древни звезди. Химичните им отпечатъци ни дават възможност да научим за онази много ранна епоха от съществуването на Вселената, която е недостъпна за наблюдение по друг начин. В онези времена Вселената вероятно е била много по-различна и за да разберем точно колко, просто трябва да открием още от тези стари звезди – повече игли, заровени в още по-големи купи сено”.