27 ноември 2015 г.

Пелопонеските войни са най-продължителният и изтощителен военен конфликт през класическата античност. Един срещу друг застават двете големи държави по онова време – демократична Атина и олигархична Спарта. И тъй като зад всеки от двамата “големи”  застават съюзници от по-малките градове-държави, войната обхваща почти цялата територия на древна Гърция. Конфликтът продължава от 431 г. пр.н.е. до 404 г. пр.н.е.

В началото на войната Атина има преимущество по море, а Спарта – по суша. Но към края на конфликта, благодарение на парите на персийския цар, спартанците успяват да посторят военен флот, равностоен на атинския. През 406 г. пр.н.е. атиняни успяват да разгромят спартанската флота в битката при Аргинузките острови. Това е последната им морска победа във войната. На следващата година, в битката при Егоспотамос, атинският флот е напълно унищожен. Войната завършва през 404 г, пр.н.е. и победител от нея излиза съюзът на Спарта.

Битката при Аргинузките острови е известна не само поради това, че е последната, завършила с успех за атиняни. Важни са и последствията от нея. Когато атинските стратези, спечелили морското сражение, се завръщат в родния си град, народното събрание ги отстранява от длъжностите им. Обвиненията, послужили като довод за “отстраняването” им са, че “не са оказали съдействие и не са спасили пострадалите в морското сражение воини”. Обвиняемите се защитават, като обясняват на съгражданите си, че не са успели да спасят воините от потъващите кораби, заради разразилата се буря. Това обяснение обаче не им помага. Шестима от предводителите на победоносния флот са екзекутирани. Двама от стратезите са по-големи късметлии – те просто никога повече не се завръщат в родна Атина. Решението на народното събрание деморализира атинската войска и това оказва пагубно влияние на дисциплината на воините.

Местоположението на Аргинузките острови ориентировъчно е известно. Но в античните текстове се говори за три острова и къде се е намирал третият от тях оставаше загадка. Международен екип от археолози и геофизици вече знаят къде е третият Аргинузки остров.

Аргинузките острови са само на няколкостотин мили от крайбрежието на съвременна Турция, на югоизток от остров Лесбос. Геоложки проби доказват, че третият, неизвестният остров, днес представлява малък полуостров в залива Измир. Вероятно островът и континента са се съединили от отлаганията в тесният природен “канал” съществувал някога между тях. Свръзката явно е станала преди XVI век, защото на карта от това време вече фигурира полуостров.

Сушата може да се е издигнала в резултат на земетресение, или пък каналът да е засипан от ерозионни процеси. Археолозите се надяват, че с помощта на радиовъглеродно датиране ще успеят по-точно да определят, кога островът се е свързал с континента.

На “новооткритият” остров в античността се е намирал град Кейн. Археолозите са открили останки от пристанището му, което е съществувало през елинистичния период. Макар и малък, градът е имал стратегическо значение. Кейн се е намирал на пътя от Средиземно към Черно море и в пристанището му корабите са търсели често убежище от бурите.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...