Кой е най-добрият начин за запомняне?

Човек постоянно трябва да запомня новата информация. На това се гради целият ни живот – постоянно складираме новите факти в паметта си, за да се учим и развиваме. Учените смятат, че са намерили решение, как да се справим със запомняне на по-трудните неща.

Най-лесно се помни онова, което е изречено на глас на някого или пък сме произнесли сами на себе си. Това са установили изследователи от университета в Монреал, Канада. В експеримента им участват 44 студента от горните курсове. На всички са показвани различни думи, които трябва да запомнят. Предварително на участниците в експеримента е обяснено какво трябва да правят, след което са им поставени слушалки, шумът от които прави невъзможна обратната слухова връзка.

Студентите са разделени на 4 групи, като всяка получава свои указания. Например, едната група трябва да прочита думите само за себе си, наум; другата група трябва само да мърдат устните си, но да не изричат гласно думите; третата група трябва да произнасят на глас думите, докато гледат монитора, на който им се прожектират, а последната група пак произнасят думите, но докато гледат към човека, който се намира най-близо. След изпълнение на тази задача студентите трябва да отбележат в списък, кои от думите са им прожектирани.

Резултатите от експеримента показва, че най-добре са запомнили думите онези, които са ги изричали на глас, гледайки друг човек. По-слабо са се представили студентите, които прочитат наум за себе си думите. Това дава на учените правото да твърдят, че повтарянето на глас усилва вербалната памет, дори ако човекът не разполага с обратна слухова връзка, т.е. не чува какво казва, но го произнася. Един от ръководителите на изследването Виктор Буше казва, че простата артикулация подпомага запомнянето, а функционалната реч е още по-добър стимулатор.

Що се отнася до ефекта от запомнянето в присъствието на друг човек, то в случая мозъкът вероятно – освен всичко друго – запомня и самата ситуация, в която протича комуникацията, и така създава нови асоциативни връзки. В последващи експерименти изследователите установяват още един интересен факт – методът не помага, ако се налага да се запомнят несвързан набор от думи и групи от букви, т.е. информация, която мозъкът не може да съотнесе към вече усвоени по-ранно “данни”.