Местата по света, чиито имена е не само трудно да се запомнят, но и дори да се произнесат, са не едно и две. Само преди няколко години изригването на вулкан в Исландия стана причина за многобройни опити от страна на водещите в телевизионните новинарски емисии, да произнесат поне веднъж на емисия правилно името на вулкана Ейяфятлайокутъл. И ако това ви се струва сложно за изричане, може да се пробвате с някои от рекордните по “продължителност” думи.
Първото място в списък с най-дългите наименования на географски местности (или иначе казано – топоними), изписвани без тирета и паузи – като една дума – абсолютно и без конкуренция се държи от новозеландски хълм с около 300 метра надморска височина и… 83-буквено название
Тауматафакатангихангакоауауотаматеатурипукакапикимаунгахоронукупокаиуенуакитанатаху
В българския език изписването на топонима е с 83 букви. В английският има още две – 85. Думата Taumatawhakatangihangakoauauotamateaturipukakapikimaungahoronukupokaiwhenuakitanatahu от езика на маорите се превежда приблизително така: “На върха на хълма, където Таматеа, мъжът с големите колена, който се подхлъзна, известен като Ядящия земя и Гълтащия планини, се изкачи, за да свири на флейта на своята възлюбена.”
Маорите твърдят, че хълмът се е наричал така от векове, но пък в Уелс не искат да се съгласят с това. Спорът е заради вторият по дължина топоним, който се намира в Уелс. Уелсците са абсолютно сигурни, че новозеландците нарочно са измислили странния топоним на маорски, само и само да са първи в списъка, измествайки гордостта на Уелс – най-дългото наименование във Великобритания (и Европа) Ланвайрпулгуингилгогеръхуърндробуллантисилогогогох (с ударение на последната сричка) В българският вариант топнимът е само с 50 букви, докато в уелското му изписване с латиница, заради удвояването на места на “л-тата”, буквите са 58. В превод от уелски (т.е. от валийски) зад Llanfairpwllgwyngyllgogerychwyrndrobwllllantysiliogogogoch се крие името на село “Църквата на Света Дева Мария в падината на белия лешник около бурен водовъртеж и църквата на Свети Тисилио на червената пещера". Местните изобщо не крият факта, че името на някогашното село Ланвайрпулгуингил умишлено е удължено през 1860 година, като така са се надявали да привлекат любопитни туристи. Официалното наименование на населеното място, което се намира на остров в графство Ангълси, на северния бряг на пролива Менай е запазеното отпреди “удължаването” – Ланвайрпулгуингил.
На третата позиция в импровизираната класация на местата, които ще ви “строшат” езика, докато им произнесете името, и на първо място за територията на САЩ, се нарежда езерото Чаргоггагоггманчауггагоггчаубунагунгамаугг (Chargoggagoggmanchauggagoggchaubunagungamaugg). Никой не е наясно какво точно означават 45-те звука в това наименование. Вариантите за превод от езика на индианците от племето нипмук варират от безличното “неутрални земи”, до полушеговитото “Ти ловиш риба от твоята страна, аз ловя риба от моята страна, и никой не лови риба по средата”. Американците са практични хора и понеже нито имат време, нито искат да се мъчат с произнасянето и изписването на такива имена, решили и просто нарекли езерото Уебстър лейк, защото се намира в близост до град Уебстър в щата Масачузетс.
В ЮАР също има ферма със странното название Твебуффелсметенскоотморсдоодгескиетфонтейн (Tweebuffelsmeteenskootmorsdoodgeskietfontein, 44 символа), Случаят е като в Уелс – името е специално измислено, макар и да не е много ясно какви обстоятелства са подтикнали собственикът на ранчото да стори това. Според една от версиите, притежаващият фермата, която се намира на около 200 километра от Претория, се упражнявал в граматиката и познанията си по африканс (или известен повече като бурски език), в резултат на което се появява и поетичната фраза “През пролетта, когато два бивола бяха повалени само с един изстрел”. Наименованието се харесало на всички в околността и станало част от фолклора по тези места. Други обаче смятат, че фразата е дело на меркетолози, които създават изкуствената конструкция в съответствие с правилата на буркския език, а собственикът на фермата просто си харесал 44-буквеното наименование
Петата позиция в класацията на най-дългите топоними се пада на Атеритсипутеритсипуолилаутатсийянкя (Äteritsiputeritsipuolilautatsijänkä, 35 букви). Така се нарича блатиста местност в региона Савукоски във финландската част на Лапландия. Названието е официално регистрирано като второто най-дълго в Европа. Има го и на географските карти, но официален превод на това, какво се крие зад него, няма. Обяснението е просто - и на финландски, както и на всички езици от същата езикова група, това наименование звучи просто като набор от букви, без явен логичен смисъл в тях.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар