Как (ако наистина) действат авфродизиаците?

Във всички “светски” списания и сайтове афродизиаците винаги се описват като магически действащи субстанции за повишаване и стимулиране половата активност. Не случайно названието на тези вещества, обещаващи подвизи и непостижими върхове в любовните игри, произлиза от името на богинята на любовта Афродита. На практика обаче, някои от тях… изобщо не действат, или по-точно казано – имат само психологичен ефект.

Например, за афродизиаци са смятани хайверът и смленият на прах рог от носорог, но в основата си този мит идва от убеждението от древни времена, че свойствата на изядената храна (в случая – плодовитостта) се пренасят върху консумиралият ги. Същата е историята и на вярванията за мидите и стридите – хермафродитни организми, следователно трябва да притежават двоен заряд от сексуална енергия. Другите “чудодейни средства” съдържат в себе си витамини А и Е и тонизиращи компоненти – женшен, елеутерокок, бутадинова (или янтарна) киселина и т.н. Те повишават общия тонус, ускоряват обменните процеси, връщат жизнерадостното отношение към живота, а от там идва и стремежа за повече сексуални удоволствия.

Афродизиаците се разделят по произхода си на растителен и животински.  Към първите се отнасят, например, екзотичните за нас екстракти от тропическите дървета, мира пуама, дамиана, гуарана, йохимбе, както и по-типичните за нашите условия бадеми, банани,  фурми, лук… Към вторите пък се отнасят различни морски храни и продукти, козе мляко, сирена, пъдпъдъчи или птичи яйца и т.н. От животинския свят са взети още веществата, които са в основата на индустрията за съблазняване – парфюмерийните основи, които се разработват от китова амбра, мускус, цибетин,  боброва струя. Те въздействат на нервната система и активират синтеза на естествените аминокиселини, които способстват за локалното разширяване на кръвоносните съдове и прилива на кръв към гениталиите. От същата “черга” е и известната “испанска муха”, позната от произведенията на маркиз дьо Сад. Малките испански насекоми съдържат отровата кантарис, която действително влияе на потенцията, като се явява дразнител за вътрешните стени на пикочния канал, но в същото време предизвиква възпаление на пикочните пътища и в крайна сметка може да доведе до инвалидност.



ХХ век се оказва времето на бум на синтетичните психостимуланти, предизвикващи състояние на сексуална възбуда. Под въздействието на ЛСД, екстази (МДМА) и подобните им препарати, разбуденото либидо се фокусира върху намиращите се “под ръка” хора и според специалистите се стига до генериране на изкуственото усещане за влюбеност. Състоянието продължава няколко часа. И което е по-важното, подобни препарати, само след неколкократна употреба могат да доведат до практически нулева реакция на естествената за човек сексуална активност.