Февруари 1855 година. В Петербург руският цар Николай I е на смъртния си одър. Няколко часа преди да почине пристига офицер, който носи последните новини от Севастопол – градът, около който се гради руската отбрана срещу английско-френско-турските сили. Когато изслушва донесението, Николай I само с очи посочва принц Александър, т.е. „Това вече касае него“. Отиващият си от живота руски император много добре е осъзнавал, че оставя на сина си мръсно наследство. Кримската война, започнала заради колосални грешки на самия Николай и руската дипломация, като цяло, се приближава към предизвестената и унизителна за Русия развръзка.
На фронта положението е драматично тежко. Веднага след кончината на Николай I плъзват слухове, че монархът не си е отишъл заради последиците от тежка пневмония, а сам е взел отрова, защото не бил в състояние да понесе приближаващия се позор от поражението. На 18 февруари (2 март по нов стил) 1855 година Николай I почива. На престола се възкачва синът му Александър II, на когото предстои да приключи най-неуспешната война, водена от Руската империя през последните век и половина.
Севастопол геройски се брани до месец септември 1855 година, но само с голия си героизъм руските войници и матроси не могат да преобърнат хода на войната и градът пада. Към края на 1855 година основните бойни действия приключват. Русия няма нито сили, нито резерви, за да води контранастъпателни операции. В лагера на противниците ѝ пък се разгарят противоречия за това, какво следва да се предприеме от тук насетне.
Министър-председателят на Великобритания Хенри Джон Темпъл, лорд Палмерстън настоява войната да продължи. Неговата цел е Русия напълно да бъде лишена от военните крепости по Черно море, да бъде изтласкана от Кавказ и с това да бъде принизен статута ѝ на световната сцена. Обаче основният съюзник на Великобритания, френският император Наполеон III, е на друга позиция. Той предполага, че Франция вече е постигнала целите си, а по-нататъшно отслабване на Русия ще доведе до усилване на позициите на Великобритания. Императорът просто не желае да прави такъв подарък на британците.
В същото време Австрия поставя на Русия ултиматум. До този момент Австрия не се е присъединила към антируската военна коалиция. Ултиматумът от страна на австрийския император Франц Йосиф съдържа пет точки:
1. Руският протекторат над княжество Влахия и Сърбия да бъде заменен с протекторат от всички велики държави;
2. Да бъде установен режим на свободно корабоплаване в устието на Дунав;
3. Да не се допуска преминаването на каквито и да е военни ескадри през Дарданелите и Босфора в Черно море, на Русия и Турция да бъде забранено да държат военен флот в Черно море и да разполагат по крайбрежието с арсенали и военни крепости;
4. Русия да се откаже от покровителството на православните поданици на султана;
5. Русия да отстъпи в полза на Молдавия участъкът от Бесарабия, прилежащ към Дунав.
 |
| Александър Горчаков, канцлер на Руската империя |
По същото време кралят на Прусия Фридрих Вилхелм IV изпраща послание, с което руският император се приканва да приеме австрийските искания. Освен това, в депешата има и намек, че ако това не се случи, Прусия може да се присъедини към антируската коалиция. На практика Русия се оказва в пълна дипломатическа изолация и пред перспективата да ѝ се наложи да води бойни действия и срещу австрийци и прусаци.
На 15 януари 1856 година Александър II свиква ново съвещание в Зимния дворец. Този път обсъжданията приключват с еднозначен отговор: ултиматумът следва да бъде приет като предварителни условия за сключване на мир.
Пет дни по-късно на конференция на посланиците във Виена е подписан протокол, съгласно който, воюващите държави се задължават в триседмичен срок да изпратят в Париж свои пълномощници за провеждане на мирен конгрес, които следва да могат да подпишат въвеждането на примирие, а след това и мирен договор.
Парижкият конгрес започва на 25 (13 по стар стил) февруари 1856 година. На него Руската империя е представлявана от главния началник на III отдел на Собствената на негово императорско величество канцелария и шеф на жандармерията княз Алексей Орлов, както и от Филип Брунов – опитен дипломат, дълги години заемал поста на руски посланик в различни държави в Европа. Задачата, която им е поставена, от една страна да се стигне до сключване на мирен договор, а от друга – цената за мира да бъде колкото се може по-малко унизителна за Русия.
Делегациите на Великобритания и Австрия са настроени много решително. Орлов и Брунов обаче очакват помощ от страна на Франция, с която вече тайно са водени преговори. И надеждите им се оправдават. По време на конгреса Наполеон III няколко пъти кани Орлов на конфиденциални разговори, което изобщо не се харесва на британците и австрийците. Министърът на външните работи на Франция, който е извънбрачен син на Наполеон I, граф Александър Колона-Валевски по време на дискусиите постоянно смекчава позициите на съюзниците, укротявайки апетитите на Лондон. Турция, която въпреки че е член на съюза-победител, е принудена на практика да бъде зрител в решаването на собствената ѝ съдба.
С подкрепата на Франция княз Орлов успява да отклони настояванията на Англия за пълно разрушаване на руските крепости по бреговете на Черно море. Австрия настоява цяла Бесарабия да бъде откъсната от Русия и разчита, че към владенията ѝ ще се присъединят всички Дунавски княжества. В това обаче, Виена не получава подкрепата нито на Франция, нито на Англия и Дунавските княжества не попадат под властта на австрийците. В крайна сметка, Австрия, която поставя ултимативно исканията си спрямо Русия, не може да се похвали с успехи от Парижкия конгрес.
На 30 (18 по стар стил) март 1856 година е подписан Парижкия мирен договор.
Съгласно клаузите му, Русия е лишена от предоставения с мирния договор от Кючук Кайндарджа от 1774 година протекторат над Молдавия и Княжество Влахия; губи и изключителното покровителство над християнските поданици в Османската империя.
Черно море е обявено за неутрална територия (тоест, в мирно време е отворено за търговски кораби и е забрано навлизането на военни съдове). На Руската и Османската империи е забранено да разполагат там военни флотилии и арсенали. Тази клауза нанася повече щети на Русия, защото Турция си запазва военния флот в Мраморно и Средиземно море.
Плаването по Дунав е обявено за свободно, заради което руските граници са оттеглени от реката, а част от Бесарабия с устието на Дунав е присъединена към Молдавия.
Руската империя се задължава да не строи крепости на Оландските острови в Балтийско море.
Русия връща на Османската империя град Карс с крепостта и прилежащите територии, като в замяна получава отново контрол над отнетите ѝ в хода на войната Севастопол, Балаклава и други кримски градове.
В Петербург смятат, че мирният договор е подписан с достатъчно приемливи условия, затова и представляващите Руската империя княз Орлов и Брунов са наградени от Александър II.
 |
| Император Александър II |
Кримската война обаче нанася жесток удар по икономиката на Русия. За воденето на войната са похарчени над 800 милиона рубли, а по-лошото е, че националната валута се обезценява двойно, защото са печатани необезпечени облигации, чрез които да се финансират военните разходи. През следващите почти петнадесет години, чак до 1870 година, бюджетът на Руската империя е на дефицит. Финансовите проблеми на империята водят и до решението, Аляска да бъде преотстъпена на САЩ, сделка, която по случайност също е сключена на 30 март, но 11 години след подписването на Парижкия договор.
Но основното, което става ясно по време на Кримската война е, че Руската империя в състоянието, в което се намира, изобщо не е в състояние да се конкурира наравно с водещите държави по онова време – нито във военната, нито в икономическата сфери. Император Александър II е поставен да избира между това, да запази статуквото и да се примири с изтласкването на Русия в задния двор на Европа, или да започне мащабни реформи, обещаващи да са много сложни, но и чертаещи по-добри перспективи пред империята.
Императорът избира втората линия на поведение, затова и в историята на Русия е смятан за един от основните реформатори на държавата. И това може би е един от случаите, в които властта в Русия успява да направи правилните изводи от нанесеното ѝ болезнено унижение.
0 коментара:
Публикуване на коментар