30.3.17

Ерик Клептън е един от емблематичните китаристи, музикант, чието творчество е образец и еталон за няколко поколения рок музиканти. Смият той определя се себе си като блус музикант. Но за огромната част от публиката Клептън е патриарх на рок музиката, който продължава да ни радва със забележителната си творческа енергия. 

Ерик Патрик Клептън се ражда на 30 март 1945 година в английския град Ропли. На 14-годишна възраст се увлича по блус музиката и започва сам да се учи да свири на китара. Първата група, в която свири вече като професионален китарист, е “The Roosters”, а после преминава в “Casey Jones And The Engineers”. И двете банди се радват на популярност сред местните младежи. По това време Клептън се сдобива и с псевдонима “Бавната ръка” (Слоухенд), заради начина, по който бавно и плавно извлича и удължава тоновете на китарата си.

През 1963 година канят Ерик Клептън в групата “Yardbirds”, където изпълненията му на рок, съчетан със звученето на блус, стават истинска сензация. Чрез тази група Клептън става известен за широката публика. В следващите години работи последователно с групите “Bluesbreakers”, “Cream” и “Blind Faith”, а талантът му продължава да се разгръща и то не само като китарист, но и като композитор и вдъхновител на идеи. С тези групи Клептън издава няколко албума, изнася много концерти и се сдобива със световна известност.

Следващият етап в музикалната му кариера е белязан от работата му по първата му самостоятелна плоча. Дебютният албум “Eric Clapton” излиза през 1970 година и е много успешен. Вдъхновен от това, Клептън сформира групата “Derek & the Dominos” и записва знаковия албум “Layla”. Няколко от песните в албума са композиции на самия Клептън. Началото на 70-те години на ХХ век в личен план са много сложни за музиканта. Проблемите в личния му живот и интригите в музикалните среди го подтикват към употребата на наркотици, което на практика го изважда от играта за няколко години. Едва през 1973 година той се отърсва от зависимостите си и се завръща към музиката.

През юли 1974 година излиза вторият му самостоятелен албум “461 Ocean Boulevard”, който оглавява класациите както в САЩ, така и във Великобритания. През следващите години работи активно, композира, записва и издава няколко успешни албума, които нагледно показват израстването му като музикант. Престава да е “просто китарист” и се превръща в автори и солист, който “между другото” свири и на китара. Почти всичките му албуми се посрещат положително от критиците, а почитателите му ги изкупуват в милионни тиражи.

Високият си авторитет Клептън поддържа с чести турнета, десетки концерти и многобройни появявания в знакови телевизионни предавания. Кариерата му продължава да се развива. През 90-те години на ХХ век записва още няколко албума, постоянно пътува по концертни турнета, пише и музика за филми. Особено популярен става албумът му “Unplugged”, който се оказва и едно от най-добрите му постижения във финансов аспект, нареждайки се сред най-сполучливите за всички времена албуми.

И през новия век Клептън продължава активно да твори. През дългогодишната си кариера музикантът се е пробвал в най-различни стилове, но голямата му тръпка винаги си остава блусът. Носител е на много награди “Грами”, Командор е на Ордена на Британската империя. Ерик Клептън е единственият музикант, който три пъти е включван в Залата на славата на рокендрола.

Известен е и с дейността си на общественик, като през 1997 година става основател на фондация, набираща средства и оказваща помощ на хора, нуждаещи се от лечение на алкохолна зависимост.


0 коментара:

Публикуване на коментар