Конфликтът между религия и наука е основен в историята на човешката цивилизация – от философските дискусии в древногръцките полиси до крамолите в интернет форумите, споровете между двата лагера са нескончаеми. Според ново изследване, сблъсъкът между религия и наука всъщност започва от конфликта между две невронни мрежи в човешкия мозък.
Учените са достигнали до този извод, след като провеждат осем отделни един от друг експерименти и изследвания чрез анкетиране. Във всяка от осемте части на проучването са участвали между 159 и 527 души; целта на всеки от експериментите е да се сравнят резултатите на хората, заявяващи религиозността си и такива, които са без религиозни пристрастия. Учените публикуват данните от изследването си в PLOS One.
Главният извод на специалистите е, че при онези, които се уповават на религиозни и духовни вярвания, се подтискат мозъчните структури и вериги, отговорни за логичното мислене и се пренасочва тяхната употреба към проява на повече съпричастност. И обратното, хората без религиозни пристрастия подтискат емпатичните си вериги, пренасочвайки ги за извършване на аналитични задачи.
Тези две “мрежи” са в постоянна битка за баланс в мисленето ни, като всяка се опитва да изтласка другата и да вземе връх, пишат учените в статията си. Те обаче подчертават, че нито една от двете притежава монопола в намирането на отговорите на въпросите, с които е заето съзнанието ни; човешката природа ни позволява да използваме и двата типа мислене, за да изучаваме и осмисляме света около нас.
“Религията няма място в съжденията ни, когато става дума за физическия свят; това е полето на действие на науката. Науката трябва да доставя информацията на ценностната ни система, но не може да определя и контролира етичните ни схващания, или да ни насочва как да конструираме смисъла и целите на живота си”, казва Тони Джак, водещ изследването. “Когато въпрос на вярата бъде подложен на аналитично мислене, се получава абсурдна ситуация. Доколкото установихме, дейността на мозъка ни предполага, че всяко обръщане към вярата в свръхестественото, предизвиква отхвърлянето на критичното и аналитично мислене, за да може съзнателно да се почувстваме социално и емоционално по-значими”, добавя той.
Нещо повече, учените отбелязват, че науката и религията не винаги се налага да се противопоставят една на друга. Изследователите посочват, че много от великите учени са заявявали религиозната си принадлежност, в това число и 90 % от носителите на Нобелова награда през XXI век.
Авторите на изследването са убедени, че двата начина на мислене могат взаимно да се подпомагат. При добро стечение на обстоятелствата, вместо постоянно да водят битка за надмощие, религиозните вярвания могат да окажат позитивно влияние върху научната креативност и вътрешните убеждения.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар