Сделката за Аляска

Историята наистина обича да си прави шеги. По ирония на съдбата, на една и съща дата завършека на една война и сключването на сделка години по-късно, се оказват от огромно значение за една могъща империя.
Мнозина и днес са в заблуждение, че Аляска е продадена от Екатерина II. Вярно е, великата руска императрица е сред най-запомнящите се образи, а това вероятно е довело и до грешното ѝ “наклеветяване” в един популярен анекдот, според който чукчите не я обичали, защото продала на американците Аляска, а не продала и Чукотка. Но Екатерина Велика няма нищо общо със сделката за руските владения в Северна Америка.

На 30 март 1856 година в Париж между Русия, Великобритания, Франция, Турция, Сардиния, Австрия и Прусия е сключен мирен договор, с който се слага край на Кримската война. Руската империя е губеща. Налага се да претърпи доста загуби, в това число и териториални. Изходът от тази война, както и разположението на силите в световен мащаб, водят след себе си друго събитие – продажбата на полуостров Аляска на САЩ.

Това се случва точно 11 години по-късно – на 30 март 1867 година. Самият процес обаче започва по-рано. Аляска е открита за европейците през 1732 година от експедиция под командването на руския военен геодезист Михаил Гвоздев. Обявена е за руско владение, но усвояването ѝ е предоставено на смесено руско-северноамериканско дружество, което има изключителен монопол върху стоките – а това са предимно ценни кожи от диви животни – и търговията.

Още по време на Кримската война, а и във връзка с изхода от нея, руският император получава от губернатора на Източен Сибир доклад, в който се изразява опасение за бъдещето на Аляска. Притесненията идват най-вече от това, че територията е трудно да се защитава, особено ако Великобритания прояви агресивен интерес в тази посока. Непосредствено на изток от Аляска се намират канадските владения на Британската империя, а отношенията между Русия и Обединеното кралство са открито враждебни. При тези условия през пролетта на 1854 година американското правителство изявява желание – най-вече с цел да предотврати евентуална окупация от страна на англичаните – за фиктивна (със срок от три години) продажба на цялото владение на Руско-американската компания, като предлага 7 милиона и 600 хиляди долара. Споразумението е сключено, но не влиза в сила.



Формално следващото предложение идва от страна на руския посланик във Вашингтон барон Едуард Стекл, но този път инициатор е великият княз Михаил Калуга – по-малък брат на император Александър II. Гражданската война в САЩ обаче отлага за пореден път сделката. За да се стигне до месец декември 1866 година. На 16 декември се състои специално съвещание по темата. Присъстват Александър II, великият княз Константин, министрите на финансовото и морското министерство и посланик Стекл. Участниците одобряват продажбата и упълномощават посланика да преговаря, като за минимална е определена цена от 5 милиона долара, платими в злато.

На предварителна среща на 18 март 1867 година американската и руската страна се договарят по рамките на договора за продажба. Самото подписване се състои в ранните часове на 30 март, след почти 18 часови преговори. Договорът е на английски и френски език – езиците на дипломацията от онова време – без копие на руски. Сделката е сключена при стойност 7,2 милиона долара (по някои изчисления около 118 милиона долара в злато по курсовете в момента), платими в злато. Съгласно договора САЩ получава полуостров Аляска, Алеутските острови, както и редица други острови в Берингово море. Общата територия на новите владения на САЩ е 1 519 000 кв.км. – т.е. цената за квадратен километър е 4,73 долара или грубо по 5 цента за декар.

В Сената на САЩ сделката е приета с известни резерви, но въпреки това, с 37 гласа “за” и 2 “против” е одобрена и договорът влиза в сила. Официално предаването на владението на Аляска преминава от Русия към САЩ на специална церемония, проведена на 18 октомври 1867 година в град Новоархангелск, днес – Ситка.

До колко сделката за Аляска е била изгодна за Русия, споровете продължават и до днес. Решението за продажбата е продиктувано най-вече от опасенията, че територията може да бъде загубена при един евентуален конфликт. Освен това Русия разполага с огромните неусвоени територии на Сибир и Якутия, а няма възможностите да усвоява и територията на Аляска – отдалечена, а и с доста суров климат земя. И може би най-важната причина за сделката е отмяната на крепостното право. През 1861 година Александър II слага край на крепостничеството в Русия. Селяните буквално трябвало да бъдат откупени от помещците, а за това последните получават компенсации. За да плати тези компенсации Александър II взема кредит от Ротшилд на стойност 15 милиона фунта стерелинги с 5% годишна лихва. На императора просто спешно му трябват пари.



Националистите в Русия обаче изтъкват факта, че сделката за Аляска е сключена на цена 50 пъти по-ниска от тази, която САЩ плащат на Франция при покупката на Луизиана. Нещо повече – по онова време триетажната сграда в центъра на Ню Йорк, построена за нуждите на нюйоркския окръжен съд, излиза на хазната по-скъпо, отколкото цялата територия на Аляска.

Всъщност, има и още един факт, който остава неизяснен. Договорът реално не е за продажба, а за преотстъпване на територията за срок от 99 години. Няма официални документи, които да хвърлят светлина защо бившият СССР по времето на Брежнев не е поискал обратно Аляска. Фактите говорят само, че Русия продава нещо ненужно ѝ на единствения си съюзник (по време на Гражданската война между Севера и Юга, руснаците изпращат няколко бойни кораба, които създават опасност за прекъсване на снабдителните линии по море за южните щати, което накланя везните в гражданската война към победата на Севера) по онова време – САЩ, вместо да загуби територия от омразния си враг – Великобритания.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>