Жан-Мартен Шарко |
В първите трудове на Фройд психоанализа присъства само като контури на теорията; появяват се като базови постулатите за определящата роля на подсъзнанието и сексуалното начало върху психиката на човек. В началото редица от авторитетните медици на епохата категорично отхвърлят фройдизма и неговите идеи, но въпреки тях, с течение на времето, теорията започва да набира популярност.
За ключова дата в психоанализа се смята 24 юли 1895 година, когато на Фройд сънува нещо, след което достига до извода, че сънищата ни имат много дълбок смисъл и са символични съобщения от областта на подсъзнанието ни, и като такива са подходящи за анализиране и тълкуване. По-късно това схващане намира израз в използвания от Фройд метод на свободните асоциации.
Заглавната страница на статията на Фройд от том IV на списание "Revue Neurobilogique" - 30 март 1896 г. |
Научният свят напълно игнорира и отхвърля това направление чак до 1910 година, когато психоанализа получава подкрепа от страна на психиатъра Карл Гюстав Юнг. През първата половина на ХХ век от “класическия фройдизъм” се раждат много нови направления – на Карл Юнг, на Алфред Адлер, Ерих Фром и т.н., които в една или друга степен оспорват различни постулати, дело на Зигмунд Фройд.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар