Преди повече от две хиляди години древногръцкият астроном Хипарх съставя най-старият известен ни звезден каталог. Докато работи по него Хипарх разделя звездите на шест групи според яркостта им. Така се появява системата за разделяне на звездите по звездна величина. Звездите със звездна величина от 6 степен (обозначава се като 6m) в скалата на Хипарх са най-слабите.
С невъоръжено око в Северното и Южното полукълбо може да се наблюдават общо около 5 хиляди звезди. Но човек не може да ги наблюдава едновременно. За всеки от нас в нощното небе (при ясно време, далеч от светлините на града и в безлунна нощ) се виждат около половината от тези 5 хиляди звезди – т.е. около 2 500. Но част от тях няма да можем да видим, защото се намират близо до хоризонта, а близо до хоризонта плътността на атмосферата се понижава. Затова ще виждаме около 1 500 – 2 000 звезди.
В големите градове, заради “замърсяването” от уличното осветление и другите източници, може да се наблюдават само най-ярките звезди. Днес дори има световна организация (International Dark-sky Association, IDA), която се бори за това, уличните лампи да бъдат така конструирани, че да позволяват и на градските жители да се любуват на нощното небе.
Що се отнася до скалата на Хипарх, то днес тя е усъвършенствана за да се класифицират и слабите звезди, които се виждат с оптични инструменти. Скалата за определяне на видимата звездна величина е логаритмична, заради начина, по който окото ни възприема яркостта на даден светлинен източник. Формално източник от 1 звездна величина е 100 пъти по-ярък от този с 6-та звездна величина. Това ще рече, че всяка следваща звездна величина е с малко над 2,5 пъти по-слаба яркост от предходната.
С помощта на оптичните уреди се увеличава и броят на звездите, които може да се наблюдават. Броят им се нараства около три пъти с всяка звездна величина. С бинокъл, например, може да се видят звезди от 9-10 звездна величина. Такива в нощното небе има около 200 хиляди. С малък любителски телескоп се виждат и звезди от 11—12m. А те са десет пъти повече. За мощните телескопи стават видими и звезди с 15—16m, които са над 100 000 000. Едва малка част от тях обаче са включени в каталозите и имат означения.
Един от най-пълните звездни каталози Tycho-2 включва почти всички звезди до 11 звездна величина, както и някои по-слаби. Най-слабо светещите се регистрират само с помощта на фотографска техника. На снимките, които могат да правят днешните астрономически уреди са уловени на практика всички видими звезди до 20m, но броят им е определен само приблизително. Според грубите сметки те са няколко десетки милиарда, но трябва да се вземе предвид факта, че много от звездите остават скрити зад облаци космически прах, съсредоточен в плоскостта на нашата Галактика.
В Млечния път, според различни източници, броят на звездите варира между 200 милиарда и трилион звезди. На свой ред, галактиките във Вселената, доколкото са ни достъпни за наблюдение, също са от порядъка на трилион. Като отчетем, че във всяка от тях също има трилион звезди, излиза, че във Вселената има 1024 (10 000 000 000 000 000 000 000 000) звезди, или почти толкова, колкото са молекулите в половин чаша вода (или малко по-малко).
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар