20 април 2018 г.

На 20 април 1808 година и без това големият род на френския император Наполеон Бонапарт се увеличава с още един член. По-малкият брат на Наполеон, Луи Бонапарт, който по това време е крал на Холандия, се сдобива с трети син. Кръщават го Шарл Луи Наполеон Бонапарт. По-късно той ще се отърве от първите две имен, но ще си запази поредния номер. И ще остане в историята като последният император на Франция: Наполеон III.

Образът на барон Мюнхаузен, по
илюстрацията на Гюстав Доре
Всеки начетен преподавател по история може да ви каже, че превърналият се в каноничен външен вид на най-известният от всички фантазьори в световната класика – барон Мюнхаузен – изцяло и напълно е нарисуван по чертите на Наполеон III. Автор на класическите илюстрации в книгата за приключенията на барона е ненадминатият илюстратор на XIX век Гюстав Доре. Той много точно, макар и с похватите на шаржа, е възпроизвел характерните за Наполеон III черти: заострено лице, внушителен нос, дълги тънки мустаци и модифициран личен вариант на брадата-еспаньолка. И ако си помислите, че сходството е търсено нарочно, ще сте абсолютно прави. Животът на последния от френските императори е истински фойерверк от невероятни, фантастични, а понякога и изострено глупави или безнадеждно опасни ситуации, в които авантюристичната кралска особа се забърква постоянно. Нещо повече: не само се забърква, а голяма част и сам провокира.

Как постъпва всеки уважаващ себе си авантюрист, изгарящ от желание да се изкачи до върха на властта? Преди всичко, трябва да привлече на своя страна последователи. И колкото повече са те, на колкото по-отговорни постове в държавния апарат – толкова по-добре. Шарл Луи се опитва да разбие тази лоша и непригодна, както смята той, система. Затова се осланя на друга, често прилагана, но много опасна тактика, според която „имиджът струва повече от всички пари“.  Последното, за което се тревожи, е да привлича и набира последователи (за подкупването им – съвсем забравя). Най-важното в стратегията му е да създава впечатление за блясък. И поради това детайлно разработва и се грижи за имиджа си. Поръчва си костюм, който напомня дрехите на чичо му – същият онзи велик Бонапарт, когото във войската все още добре помнят; променя дори походката и жестовете си по нужния начин, за да напомнят чичовите му. А накрая идва и най-важният щрих от имиджа – прочутата триъгълна шапка.




Наполеон III 1848 г.
В този вид се явява в казармите на Страсбург, като се надява да разбунтува и увлече разквартируваните там полкове и със силата на техните щикове да влезе в Париж.
Началото е обещаващо: в първия полк го посрещат с възгласи „Да живее импертора!“. Но във втория полк войниците се оказват по-костелив орех. Водейки се от старата френска поговорка, че „дори и да е от злато, свинята си е все свиня“, те арестуват Наполеон, без изобщо да се интересуват, че се е накичил с шапка, точно като онази, с която се прочува великият му чичо.

След четири години Шарл Луи опитва отново да завземе властта, организирайки бунт в армията. За това време човек би могъл да поумнее и да се научи на много неща. Дали Шарл Луи успява да поумнее, сами съдете – към вече създадения си имидж той добавя само една новост: опитомен орел. Посланието е ясно в общи линии, макар и малко завоалирано. Символ на Франция по времето на Наполеон Бонапарт е позлатен орел, стискащ сноп светкавици в ноктите си. Този символ присъства на всички имперски флагове. Така че, ако жив орел се рее многозначително над главата на претендента за императорския трон, то това може да бъде изтълкувано като знак свише и воините на мига да се втурнат да коленичат пред величието на новия император.

Всичко щеше да е добре, но когато през 1840 година авантюристът с триъгълната шапка опитва да приложи номера с орела, никой не се хваща; още в първия полк, където се опитва да разбуни духовете, Шарл Луи е арестуван.

Наполеон III, портрет от 1857 г.
Към този имидж обаче, трябва да се добави много важна подробност. По онова време във френската преса обичат да пишат хапливи статии за руския цар Александър III и пристрастието му към алкохола. Но със същата упоритост премълчават, че собственият им император е пристрастен към наркотици, със всичките произтичащи от това пристрастие последици. Всъщност, вината на самия Шарл Луи за пристрастяването му е незначителна. Просто той дълги години страда от ревматизъм и камъни в жлъчката. По-късно към тези болки се добавят и камъни в бъбреците. Вместо нормално лечение, докторите му предписват лауданум – алкохолна настойка от опиум.

Разбира се, това не е като да си биеш инжекции с морфин или хероин, но крайният резултат принципно е подобен. Приемът на лауданум в продължение на 15 години превръща Наполеон III в класически опиумен наркоман. Объркано мислене, загуба на паметта, неразбираема реч и т.н., стават постоянни негови спътници. И в това състояние той се занимава с най-важните държавни въпроси, в това число и с тези, касаещи войните и мира.

Като оратор и публицист Наполеон III може да се похвали с добри постижения. При всички положения, много добре чувства политическата конюнктура. В основа на политическото му поведение се превръща популярната по онова време идея за национално възраждане. Той много умело я използва в антируската си риторика, настоявайки, че Руската империя е „затвор за народите“, в това число полския и финландския, които имат право на самоопределение.

Съвременникът на френския император, руският публицист и геополитик Николай Данилевски, пише: „Зоркото око на Наполеон III забеляза националният характер на всички стремежи на XIX век, и изкусната му ръка се възползва, за да постига собствените му цели. Опирайки се на принципа на националността, Франция се сдоби със Савоя и може да има претенции към френската част от Белгия, а защо не и от Швейцария… Но като цяло не се сдобива или не губи нищо съществено“.
Тук руският учен допуска грешка. Няколко години по-късно, благодарение на националистическата риторика на императора, Франция ще загуби много. Конкретно – провинциите Елзас и Лотарингия. Тези развити в промишлено отношение региони са населени предимно от немци. И Прусия, която към онзи момент започва да обединява под свое начало Германия, моментално се възползва от толкова любимият на Наполеон III „национален принцип“.

Между другото, понякога параноята може да доведе до неочаквани и парадоксални резултати. През живота си Наполеон III оцелява в няколко опита за покушение. Към средата на 60-те години на XIX век, заради обхваналата го параноя, вижда терористи навсякъде и във всичко. Затова настоява за много жестока охрана на височайшата си особа. По това време в САЩ бушува Гражданската война между Севера и Юга. Войната става повод да се разработят много перспективни и полезни не само във военно отношение, но и за граждански цели техники и технологии. Тогава се появява, например, нещо, което е близо до идеята за брониран влак.
Авантюристичният дух на Наполеон III, гладен за екзотичен блясък, го тласка към това, да поиска много бързо да се сдобие и той с такава „играчка“. И се сдобива. През 1869 година във Франция се появява първият в Европа брониран влак. За личните нужди и охраната на френския император.

Императорския вагон на Наполеон III с монограми на бордовете
И тази му прищявка се оказва революционна във всеки смисъл на думата. Първо, защото много скоро всички европейски държави започват да създават свои собствени бронирани влакове, които впоследствие изиграват важна роля в световните войни. И второ, защото първият европейски брониран влак взема участие в съвсем истинска революция – Парижката комуна. Английският вестник The Illustrated London News дори е отпечатал на страниците си от онези години гравюра, на която е показана атаката на комунарите, в която получават подкрепа от бившия брониран влак на последния френски император.

Наполеон III на смъртния си одър. Илюстрация на Illustrated London News
Слуховете твърдят, че последните думи на умиращия Наполеон III били: „Нали не се изплашихме при Седан? Нали не се изплашихме?“ И това е точно стилът на Шарл Луи Наполеон III Бонапарт: имиджовият ефект, опитът да се запази ненакърнен авторитета, дори и пред лицето на смъртта – това са нещата, които се оказват важни за него в този момент, а не реалността.
Френско-пруската война от 1870-1871 година се превръща за Франция не просто в поражение, а в истински позор. Изходът е предрешен още през септември 1870 година, когато френските войски попадат в обкръжение и са блокирани край Седан. Касапницата там е страшна. Нещата стават още по-лоши заради неразбориите и пълната загуба от страна на французите върху управлението на войските им. Така че, императорът има пълното право да се пита дали се е уплашил или не. Защото той издава заповедта да се вдигне бялото знаме и изпраща на противниците си послание, в което обявява капитулацията си, докато в същото време значителна част от обкръжените му войски водят упорни сражения. В записката, която Наполеон III изпраща на кайзер Вилхелм I, императорът пише: „Тъй като не ми се отдаде да загина в редовете на войските ми, сега ми остава единствено да предада шпагата си в ръцете на Ваше величество“. Това му заявление не съответства докрай на истината: императорът никак не е търсил възможността да умре. Но кой може да избяга от смъртта?

Шарл Луи Наполеон III Бонапарт почива на 4 септември 1870 година.


0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...