20.4.17

И в няколко дена тайно и полека
народът порасте на няколко века!

20 април (стар стил) 1876 година. Копривщица осъмва с изпратените ден по-рано конни заптиета, които имат за задача да арестуват Тодор Каблешков. В същото време в Панагюрище други заптиета трябва да завардят града и да пленят тамошните организатори на бунта, който българите подготвят от известно време.

Опитът за арест на Каблешков се проваля. Копривщенските революционери успяват с оръжие да прогонят Неджеб ага и конните му заптиета. С кръвта на убития мюдюрин Каблешков пише историческото Кърваво писмо, с която съобщава на съмишлениците си в Панагюрище за началото на бунта.

"Братя!
Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...
Копривщица, 20 априлий 1876 г.
Т. Каблешков.
Бях очевидец, когато се извърши всичко гореказано в писмото на Тодора. Тръгвам за Клисура, за да направя същото.
Н. Караджов"

Писмото е пренесено до Панагюрище. Въстанието обхваща града и околните села. Хвърковатата чета, водена от Георги Бенковски извършва няколко саботажа, за да прекъсне комуникациите на властите. Въпреки това, именно Панагюрище първо понася удара от потушаването на бунта. В дните между 26 и 30 април трихилядна редовна армия слага край на въстанието.

Дните на героизъм, себеотрицание и подвизи продължават до 26 май, когато чета от оцелели ръководители на въстанието се опитва да се прехвърли в Румъния. По-рано, на 12 май от засада е убит Георги Бенковски. Заради слабата координация и липсата на бързи комуникации, в петте революционни окръга въстанието избухва разпокъсано. А това дава възможност на турците да отделят нужните сили редовна войска и бързо да потопят бунта в кръв.


Потушаването на въстанието е потресаващо. Генералният консул на американското посолство Юджин Скайлер, руският вицеконсул Церетелев, журналиста на американския “Дейли нюз” Джанюариъс Макгахан, английският журналист Едвин Пиърс, описват случващото се в България и правят достояние на целия свят жестокостта, с която турската власт се разправя с разбунтувалите се българи. В Англия лидерът на опозицията Уилям Гладстон критикува яростно управляващите, които подкрепят Високата порта. Във Франция хуманистът Виктор Юго се изказва в подкрепа на българското население. Великият революционер Джузепе Гарибалди изразява съпричастността си към съдбата на българите. А жадуващата реванш за поражението в Кримската война Руска империя вижда своят шанс, още повече, че става дума за съдбата на “братски, славянски народ”. Кръвта на Априлци дава началото на подготовката на освободителната за българския народ Руско – турска война от 1877-78 година.

И в няколко дена тайно и полека
народът порасте на няколко века!

0 коментара:

Публикуване на коментар