Така изглежда Слънцето, погледнато от всяка от планетите в Слънчевата система

Нашата Слънчева система е много красиво място. Независимо дали става дума за сипаничаво вулканичната повърхността на Меркурий, прашните пурпурни равнини на Марс, красивите пръстените на Сатурн, или дори на сантиментално-зелените пейзажи на нашия собствен свят, разнообразието е огромно и навсякъде има забележителни гледки и чудеса на природата.

И всичко това би било пусто и вероятно невъзможно, ако го нямаше Слънцето – централната звезда в системата, около която обикалят планетите му. Как изглежда нашата звезда, погледната от различните планети в системата? Илюстраторът Рон Милър се опитва на база научните познания, с които разполагаме, да ни покаже какво представлява Слънцето, погледнато от всяка една от планетите в системата ни. Художникът вече 40 години рисува тъмните дебри на космоса – както близкият, така и дълбокия космос – и илюстрациите му са вероятно много близки до реалистичната картина.

Авторът е обърнал особено внимание не само да покаже реално как изглежда Слънцето от различните дистанции, но и да покаже максимално достоверно повърхността на планетите.

Дори от орбитата на Плутон, който се намира на 7,5 милиарда километра от Слънцето, звездата ни свети доста ярко. Светилото ни може и да е малка звезда, но тя си остава мощен източник на светлина. Затова и на повърхността на Плутон гледката може да е “като в здрач”, но самото Слънце ще е много ярък обект в небосвода му, макар и доста малък.

Законите на физиката са категорични по отношение на яркостта на звездата ни – тя намалява пропорционална на квадрата на разстоянието от планета до Слънцето. Казано по-нагледно, ако се отдалечите на разстояние два пъти по-малко от това, на което Земята обикаля около Слънцето, яркостта му ще намалее с квадрата на разстоянието и ще е 4 пъти по-слаба.

Още по-просто казано – с отдалечаване от централната звезда в системата яркостта ѝ драстично намалява. А фактът, че дори от орбитата на Плутон Слънцето все още е много ярък обект, е само още едно доказателство за мощта на нашата родна звезда.

Така изглежда Слънцето от повърхността на Меркурий (58 милиона километра)

Илюстрации: Рон Милър

От повърхността на Венера (108 милиона километра). Илюстрацията показва врящата Венера и нейната наситена с въглероден диоксид атмосфера

Ако някога сте наблюдавали слънчево затъмнение, този изглед трябва да ви е познат. Слънцето по време на затъмнение, погледнато от Земята (150 милиона километра).

Марс (228 милиона километра от Слънцето)

Поглед от повърхността на спътника Европа към Слънцето, изгряващо над диска на Юпитер (779 милиона километра)

Слънцето, погледнато от Сатурн (1,43 милиарда километра)

Уран и Слънцето, погледнати от повърхността на спътника на Уран Ариел (2,88 милиарда километра)

Изглед към Нептун от спътника му Тритон (4,5 милиарда километра от Слънцето). Криовулканите на тритон изригват и изхвърлят облаци, затъмняващи хоризонта