24.4.17

От древността човек наблюдава небето в търсене на отговор какво има там, горе. С напредването на цивилизацията и новите технологии, учените успяват да създадат все по-мощни средства, с които да надникнем до дълбините на Вселената.

На 24 април 1990 година в орбита около Земята е изведен първият орбитален телескоп. Кръстен е на големият американски астроном Едуин Хъбъл. Днес, 27 години по-късно, почти всички са чували за телескопа, с чиято помощ за пръв път учените успяха да видят „края“ на Вселената.

А разработките за това технологично чудо започват още през далечната 1978 година. Тогава Конгресът на САЩ отпуска средства, с които се поставя началото на проекта за космически телескоп. Разработването се извършва под шапката на НАСА. Учените и инженерите на агенцията по аеронавтика се сблъскват с много и най-различни по естество проблеми, свързани с конструкцията на телескопа. По първоначални планове „Хъбъл“ трябва да започне работа още през 1980 година. Но нещата не са толкова лесни за реализация, колкото е смятано.

За начало компанията, на която е поверено изготвянето на 2,4-метровото огледало за телескопа, не успява да се вмести в определените срокове. Шлифоването на самото огледало започва през 1979 година. За наземните телескопи допустимото отклонение от идеално гладката повърхност е определяна на 1/10 от дължината на вълната на видимата светлина. Заради търсената по-висока резолюция от огледалото за „Хъбъл“ се изисква още по-висока точност. По спецификации към компанията „Пъркин – Елмър“, която печели поръчката за изработка на огледалото и оптичната система, допустимото отклонение е зададено като 1/20, т.е. около 30 нанометра. След дълги промени в сроковете и отлагания, както и след многократно надвишаване на бюджетните средства, системата е окончателно готова едва през 1981 година, което пък кара НАСА да насрочи извеждането на телескопа на орбита за 1984 година.


Другият важен компонент на телескопа – космическият кораб, е поверен за разработка на „Локхийд-Мартин“. И там не минава без проблеми. Изискванията, на които трябва да отговаря космическият апарат са многобройни, но все пак от компанията успяват да се справят с нужните спецификации. НАСА обаче среща проблеми и с двете компании, разработващи основните компоненти на телескопа. В доклада на агенцията за разработката на „Хъбъл“, изготвен по нареждане на Конгреса на САЩ, на няколко пъти е отбелязано, че и „Пъркин-Елмър“, и „Локхйид“ не се отнасят към работите по проекта като към основни задачи за бизнеса си, което води до огромно неспазване на сроковете и оскъпяване на проекта.

Всичко се обърква още повече, когато на 28 януари 1986 година совалката „Челинджър“ се взривява минути след старта. Полетите с космическите совалки са преустановени за неопределено време, а „Хъбъл“ трябва да бъде изведен именно с кораб за многократна употреба. След възобновяване на полетите на совалките, на 24 април 1990 година, „Хъбъл“ най-после е изведен в орбита. Всяко зло – за добро. Принудителният престой дава възможност на инженерите да направят някои корекции и да добавят по-съвременни решения към вече готовата конструкция.

Когато на Земята са получени първите снимки от вече работещият телескоп, се оказва, че те са далеч от качеството, което се очаква. В търсене на причината НАСА достига до извода, че нещо се е объркало много здраво още в сглобяването и калибрирането на телескопа на Земята. Снимките от телескопа са размазани, което се дължи на лошо пресметната кривина на огледалото му. Разликата е само 2 микрона, но за подобно съоръжение това е огромно разминаване. Установено е, че при калибрирането му, работникът, отговарящ за фината настройка с нулевия-коректор, не е отчел правилно показанията на уредите. Въпреки че забелязва разминаване в допустимите отклонения при монтирането на уредите за калибриране, работникът решава проблема, като... просто добавя една шайба. Резултатите са плачевни. Налага се НАСА да търси решение на проблема с разфокусирането на огледалото. Като най-добро е оценено предложението, да се разработи система за корекция на фокусировката – нещо като „очила“ за телескопа.


От 1990 година до днес „Хъбъл“ е ремонтиран 4 пъти. Добавени са няколко нови уреда, други са подменени с по-съвременни. И въпреки многобройните проблеми уредът е сред най-революционните творения на човешкия гении.

„Хъбъл“ обикаля на около 566 км от Земята. Цялата конструкция е дълга 13,3 метра, с диаметър 4,3 метра. Тежи около 12,5 тона.
За годините, през които телескопът работи на „пълни обороти“, е изпратил над милион снимки, както и терабайти информация, снета от другите му прибори.

Една малка част от знаковите снимки, заснети от чудото на космическата астрономия, може да видите тук>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар