27.3.17

В окото ни има клетки, наречени конусчета (заради формата им, която напомня конус), които отговарят за цветоусещането на окото. Те са относително малко на брой и по чувствителност отстъпват около 100 пъти на пръчиците – клетките, които се грижат за усещането ни за сила на светлината, но пък “не различават” цветовете.

Звездната светлина от по-слабите звезди, е твърде недостатъчна, за да задейства химичните и физични процеси в окото, посредством които се конусчетата "улавят" информацията за цвета, носена от фотоните. Точно поради тази причина виждаме звездите “безцветни” - клетките за възприемане на светлина се задействат, но не и клетките, определящи цвета на тази светлина, и звездите (повечето от тях) ни изглеждат бели.

Има и изключения, разбира се. За нормалното зрение не е проблем да различи цвета на по-ярките звезди, тъй като светлината от тях е достатъчно силна, за да възбуди конусчетата в окото. Например, Антарес (алфа от съзвездието Скорпион)  е наречен така, заради червения си цвят, с който съперничи на Марс (Арес).

Но между звездите има и наистина бели, като Вега (алфата на съзвездието Лира).

А иначе, ако зрението ни беше по-чувствително по отношение на цветоусещането, небето би могло да ни изглежда така:


Снимката е от централната част на кълбовидното звездно струпване Омега Кентавър.

0 коментара:

Публикуване на коментар