1.5.17

През пролетта на 1006 година в небето се появява нова много ярка звезда. Древните хронисти, описали видяното, не са предполагали, че запазват за историята сведения за избухването на най-ярката свръхнова, която човечеството е наблюдавало до днес.

На 1 май 1006 година над южния хоризонт е забелязана нова ярка звезда. Днес тази звезда не се вижда. Но учените знаят какво се е случило. През пролетта на тази година египетският астроном Али ибн Ридван пише в коментарите си към “Тетраболис” на Птолемей, че звездата била 2-3 пъти по-ярка от Венера. Светимостта й била като на четвърт Луна.

Избухването на свръхновата, която днес астрономите познават под каталожния номер SN 1006, е документирано и в хрониките на бенедектинските монаси от абатството Санкт Гален. Те описват видяното като: “По чуден начин тя ту се свиваше, ту увеличаваше размера си, а понякога и съвсем изгасваше”. За това, че са наблюдавали последните мигове от живота на една далечна звезда, древните не са подозирали. Появата на яркото светило ниско над южния хоризонт за тях е предвестник на нещастия и беди.
Останките от избухването на SN 1006, заснети от рентгеновата осберватория Chandra
През 1965 година астрономите успяват да видят останките от избухването на SN 1006. С помощта на радиотелескопът в обсерваторията Паркс, е установено, че радиоизточникът PKS 1459-41 е именно онова, което е останало като свидетелство за края на звездата. Няколко години по-късно са установени и видимите останки, както и източник на мощен поток гама лъчи от мястото, на което се случва взрива.

Съвсем наскоро пък трима немски изследователи съобщиха, че са открили свидетелство за избухването на SN 1006 на много неочаквано място - в записките на известния персийски лекар и философ Абу Али ал-Хюсеин ибн Абдалах ибн Сина. Средновековният учен, когото в западната култура познаваме като Авицена, по време на многобройните си пътешествия си е водил записки за явленията, на които е станал свидетел и е записвал своята интерпретация на видяното.
Откъс от "Книга на изцелението" на Авицена, в който се описва SN 1006
В един от трудовете му, наречен “Книга на изцелението” се споменава за появата на ярък обект в небето през 1006 година. По-рано тези бележки са отнасяни към описанието на комета, но немските учени смятат, че Авицена е наблюдавал именно избухването на свръхновата SN 1006. Той описва новата звезда на небето като много ярък обект, който променя цвета си, докато накрая изчезва. На едно място дори упоменава, че от обекта излизат искри.

В другите свидетелства за SN 1006 не се споменава за вариации в цвета ѝ. Авицена напротив, пише за свръхновата като за обект, който в началото свети силно в зелено-жълт цвят, а после се променя до белезникаво-бял и остава такъв, докато звездата изтляла.

Когато се появява на нощното небе през 1006 година, SN 1006 се вижда ниско над хоризонта на юг. Позиционира се в съзвездието Вълк, на около 1 градус западно от Кентавър. Избухването на звездата се случва на около 6850 светлинни години от нас. В хрониките на династия Сун китайските астрономии пишат, че светлината от свръхновата била толкова силна, че нощем била достатъчна за да се различават предмети. Някои източници посочват още по-силна светлина – през деня от нейното светене падала сянка.

Вероятно последното е преувеличено. Учените са единодушни, че това е най-ярката свръхнова, която човечеството е документирало през историята си. През 2006 година арехолози се натъкват в Аризона на петроглифи, които смятат, че са “запис на случилото се през 1006 година, сътворен от местните индиански племена”.
Петроглиф от Аризона, за който учените предполагат, че е "запечатал" случилото се през 1006 година
Избухването на свръхнови звезди за днешната астрономия не е чудо. Учените са изчислили, че преки последствия за Земята може да има, ако подобно явление се случи на разстояние от около 1 килопарсек (1 парсек е равен на 3,26 светлинни години) от нас. Най-големият риск е от мощните потоци гама лъчи, които се излъчват в резултат на избухването. Те могат да разрушат озоновия ни слой. SN 1006 не е оказала такъв ефект върху живота на Земята, но следи от избухването ѝ може да се намерят, запечатани в слоевете лед на Антарктика.

0 коментара:

Публикуване на коментар