1.5.17


Свикнали сме с поделянето на денонощието на 24 часа с по 60 минути във всеки и вероятно рядко си задаваме въпроса, защо сме разделили часовете на 60 минути. Защо не сме използвали 10-тична бройна система и в отчитането на времето?

Най-просто казано, отговорът е, защото "изобретателите" на начина, по който отчитаме хода на времето, не са използвали десетична или дванадесетична (с основа 10 или 12, съответно), а шестдесетична бройна система. За древните шумерски изобретатели, които първи поделят движението на светилата в небесата на равни интервали, 60 е идеалното число.

Защото 60 може да се раздели (без дробни остатъци) на 1, 2, 3, 4, 5, 6, 10, 12, 15, 20 и 30 (докато 10 може да се дели без остатък само на 1,2 и 5). Освен това древните астрономи забелязват, че в годината има приблизително 360 дни, тоест 6 пъти по 60. Шумерската империя преживява своя разцвет и упадък, за да бъде погълната от завоеватели. Но въпреки това, 5000 години по-късно, светът измерва времето по начина, по който те са изобретили.

Прочутата вавилонска клинописна математическа таблица Plimpton 322
Почти всички древни цивилизации са измервали доста приблизително времето. Очевидно е, че за начало на деня се приемал момента на изгрева на слънцето. Малко по-неочевидно е поделянето на дните в по-големи времеви интервали - седмици, месеци  и години; но древните са измислили най-различни начини и за такова поделяне. Продължителността на месеца съвпада с времето за завършването на един лунен цикъл, а продължителността на една от четирите фази на лунния цикъл дава продължителността на седмицата. Годината може да се пресметне по промяната на сезоните и относителното положение на слънцето. Веднъж определена точката на зенита на слънцето, давала на древните учени възможността да преброят изгревите и залезите, преди звездата ни отново да застане в зенита. По този начин древните египтяни, маите и вавилонци, както и много други цивилизации по света, са установили, че в годината приблизително има 360 дни. Но именно шумерските астрономи и математици са онези, които за пръв път систематизират тези познания и изобретяват начин за отчитане на времето. Техните знания се разпространяват и възприемат из цяла Евразия.

Днес най-широко използваната бройна система е по-удобната десетична. Тя предоставя много удобства за броене и отчитане; фактът, че разполагаме с общо десет пръста на ръцете вероятно също е част от това удобство. За новатори във въвеждането на десетичната бройна система във всекидневието претендират и гърците (които твърдят, че са я въвели около 300 г. пр.н.е.), и китайците (100 г. пр.н.е.) и индийците (около 100 г.). По-малко се знае за корените на дванадесетичната бройна система, която вероятно възниква независимо на няколко места - в древните нигерийски, китайски и вавилонски езици се срещат упоменавания за 12 зодиакални съзвездия. И все пак, далеч преди тях са древните шумери, създали своята 60-тична система през третото хилядолетие преди новата ера.

Вавилонска клинописна таблица (каталогизирана като YBC 7289) с квадрат и изписано по единият от диагоналите му шестдесетичното число 1,24 51 10, което е приблизително квадратен корен от 2
Шумерите избират числото 60 от чисто практически съображения - може да се раздели на много - 1,2,3,4,5,6,10,12,15,20 и 30 - равни части, без да се получават дробни числа, концепция, която не са били все още в състояние да възприемат. Около 2400 г.пр.н.е. акадийците превземат земите на шумерите, а по-късно и завоевателите биват сполетени от същата съдба, когато сами стават плячка за аморейците (известни повече като вавилонци). Но всеки нов владетел възприема лесната за употреба 60-тична бройна система и я адаптира към своите математически разбирания. Така идеята за разделяне на времевите интервали на 60 части оцелява и се разпространява на изток в Персия, Индия и Китай, а и на запад в Египет, Картаген и Рим. Системата много добре си пасва с разработената от китайски астрономи система за поделяне на денонощието на 12 звездни часа (чисто теоретично откритие, като се има предвид, че по-голяма част от денонощието е в светлата част). Тя освен това сработва и с военните тактики, особено в поделянето на нощните стражи на няколко равни интервала. Египтяните поддържат трикратна смяна на нощните патрули, римляните - четири смени.


С иновациите в математиката и геометрията, разработени от гръцки и по-късно от ислямски учени, става ясно, че с числото 360 може да се опише не само приблизителната продължителност на една обиколка на Земята по орбитата ѝ около Слънцето; 360 идеално пасва за извършване на измервания на кръга. Шестдесетичната система придобива още по-голямо значение, но не само в математиката, но и в навигацията (земната повърхност е поделена на градуси, чрез които всяка точка от нея придобива точни координати с географски дължина и ширина).

Накрая, изобретяването на механичния часовник през XIV век с неговия кръгъл циферблат, окончателно закрепват шестдесетичната система в практиката ни да измерваме времето на спретнати, равни интервали от по 60 секунди във всяка от 60-те минути на един час.

0 коментара:

Публикуване на коментар