В нощта на 30 април срещу 1 май в Германия, Финландия, Швеция и някои други страни от Северна и Централна Европа отбелязват празника, посветен на света Валбурга. Светицата е сестра на св. Вилибалд и племенница на св. Бонифаций. Въпреки че е почитана като светица в деня на нейната смърт – 25 февруари 779г., св. Валбурга дава името си и на празника, посветен на по-старото и езическо отбелязване на настъпването на пролетта. Трансфера на името на светицата върху празника, свързан с пролетта вероятно се дължи на датата на канонизирането на Валбурга – 1 май 779 година.
Погледнато от исторически ъгъл Валпургиевата нощ е свързана с езическите ритуали, отбелязващи началото на пролетта. Един от източниците на обредността по време на празника са древните обичаи на викингите, които постепенно са проникнали в бита и на други народи, населяващи северните територии на Стария континент. В празника на Валпургиевата нощ се палят големи огньове, чиято сила трябва да пречисти хората от събрания “мрак” по време на зимните месеци. Обичаят в северните територии на Европа е доста сходен с този, който се провежда по същото време у някои ираноезични народи.
Пак по време на Валпургиевата нощ през средновековието се появява традицията да се свикват вещерски сборища и събирания на тайни групи от общности, “притежаващи по-специални знания и умения”. Смята се, че със събирането си, вещиците се опитват да спрат идването на пролетта.
Смяната на суровия зимен сезон, езическите обреди по пречистването с огън и наслагването на християнските канони – всичко това омесено в една Валпургиева нощ.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар