30.4.17

Понякога го наричат “най-великият математик след Античността”, заради забележителният му принос към широк кръг от области в математиката и природните науки. Негови са думите, че “математиката е кралица на науките”.

Йохан Карл Фридрих Гаус се ражда на 30 април 1777 година в в Брауншвайг, в семейството на обикновен водопроводчик. Още от детските му години обаче се проявява математическият му талант. През 1795-1798 година учи в университета в Гьотинген. На 10 годишна възраст решава бързо и наум задачата за сумиране на числата от 1 до 100 *, с което привлича към себе си вниманието на учителя си, който се заема да го обучава самостоятелно.
Паметник на родното място на Гаус
На 30 март 1796 година решава задачата за построяването на правилен 17-ъгълник, което се превръща и в повратен момент от живота на Гаус. Решава да се посвети не на филологиите, а изключително на математиката. От 1807 година заема поста на професор по математика и астрономия в университета в Гьотинген, а едновременно с това е и директор на университетската обсерватория. Първият му голям труд е съчинението "Disquisitiones arithmeticae" ("Аритметични изследвания"), което съдържа теорията на квадратичните конгруенции и доказателство на квадратичния закон за реципрочност - "theorema aureum" ("златната теорема"), както и теорията за деленето на окръжността.

Световната си слава Гаус дължи на метода, който разработва за изчисляване на елиптичната орбита на планета по три точки. Използвайки този метод по отношение на малката планета Церера, дава възможност тя отново да бъде “намерена”, след като астрономите я губят от поглед малко след откриването ѝ от Джузепе Пиаци през 1801 година.

Във фундаменталната си разработка “Теория за движението на небесните тела” (1809 гоидна), Гаус излага методите си за изчисляване на орбитите на планетите, които със съвсем малки корекции се използват и в наши дни.

Името на великият математик, физик и астроном е увековечено и с кратер на Луната, наречен в негова чест.

Йохан Карл Фридрих Гаус почива на 23 февруари 1855 година в Гьотинген.



-----------
* Историята разказва, че учителят поставил на учениците задачата, да намерят сумата на числата от 1 до 100 включително. Докато преподавателят все изписвал числата на дъската, 10-годишният Гаус притичал и му показал решението си. Забелязал, че всеки две числа, които са на равни разстояния от двата края, са с еднаква сума: 1+100 = 2 + 99 = 3 + 98 и т.н. После само пресметнал, че в поставената задача има 50 такива двойки и му оставало само да умножи сумата им 101 по 50 и да получи верният отговор 5050. Този начин на събиране се нарича “метод на Гаус”. 

0 коментара:

Публикуване на коментар