Хората много отдавна разсъждават за изворите на религиозността, но най-интересно става, когато се появяват възможностите към тези разсъждения да се подхожда и с чисто научни методи.
В литературата по когнитивна психология се твърди, че съществува пряка връзка между интуитивното мислене и вярата в богове. Приема се, че тази вяра е вродена и е свързана с това, как мозъкът ни обработва информацията, както и че тя има общи корени със склонността ни да възприемаме неодушевеното като одушевено. (Не е тайна, че всеки от нас понякога сам се е улавял, че разсъждава неадекватно от гледна точка на здравия разум: подозираме намесата на нечий зли помисли или пък виждаме подкрепата на неведома сила в абсолютно случайни стечения на обстоятелствата и т.н.).
Когато мислим интуитивно, в мозъка ни е активна т.нар. Система 1, която обработва информацията бързо и не изисква на практика полагането на никакви интелектуални усилия. Ако решим „да си напрегнем мозъка“, тоест да използваме аналитичното мислене, се включва Система 2, която обработва информацията по-бавно и по-задълбочено. Смята се, че вярата в свръхестественото е резултат от преобладаващото използване на Система 1 за сметка на Система 2, както и че е възможно степента на вяра в свръхестественото да се предугади на база на това, доколко човек в живота си отдава предпочитание на интуитивното пред аналитичното мислене.
В полза на тази хипотеза са излагани множество научни аргументи. Изследвания показват, че хората, склонни към аналитично мислене, по-рядко декларират вяра в богове, отколкото онези, които предимно се водят от интуицията си; а ако в хода на експерименти участниците биват стимулирани да мислят аналитично, степента им на религиозност значително намалява.
За да стимулират аналитичното мислене, провеждащите такива проучвания използват специални подходи – например, задават тестове за проверка на религиозността, но формулировката на анкетите е нарочно с усложнени езикови форми; или пък преди началото на теста демонстрират пред участниците снимка на скулптурата на Роден „Мислителя“. Това, което се случва с човек в такива условия, в психологията се нарича прайминг или фиксиране на установките – с други думи, обработвайки в бъдеще някаква информация, човек ще се стреми да използва стратегията на мислене, която току-що са му натрапили.
Но у някои специалисти се появяват съмнения: в частност, те отбелязват, че на резултатите от такива изследвания може да оказва влияние самия ред на провеждане на експеримента. Това, че участниците първо са проверявани първо по отношение на аналитичното мислене, а след това степента на религиозност, ги прави един вид неестествено аналитични, докато в действителност те е възможно да са в по-голяма степен религиозни. За да се разсеят съмненията, експертите прибягват до промяна в структурата на експеримента. Но до този момент никой не е подлага на съмнение самата идея, че религиозността по принцип зависи от склонността към интуитивно мислене.
Изследователи от Университета в Ковънтри заедно с техни колеги от Оксфорд, Университета на Нотингам и още няколко научни центъра, провеждат експеримент, чиито резултати за пръв път влизат в противоречие с тази идея. Начинът, по който провеждат изследването, много се различава от това, което са правили предшествениците им.
Първо, в изследването участват поклонници, поели на поклонение пред мощите на св. Яков в Сантяго де Компостела (един от най-известните поклоннически маршрути в света). Подбраните участници са много разнообразни – сред тях има представители на различни националности и религиозни конфесии, с различен „стаж“ като поклонници. Предишните изследвания са провеждани основно с участието на студенти (предимно от университети в САЩ), и при това никой не е поставял фокуса върху хора, които преживяват реален религиозен опит всеки ден.
Второ, вместо да стимулират у участващите аналитичното мислене, решават точно обратното – да засилят интуитивното им мислене. За целта в теста на поклонниците, заедно с въпросите за определяне на степента им на религиозност, са засипани и от такива, които ги карат да извършват безсмислени манипулации с числа. Числовите задачи им пречат аналитично да се съсредоточат върху теста, така че изпитваните започват повече да разчитат на интуицията си.
Общо изследването включва три експеримента. В първия се проверява склонността на участниците към интуитивно мислене, а след това и до каква степен са погълнати от религията. Склонността към интуитивно мислене се проверява с помощта на задачи, които могат да се решат или по логичен, или по интуитивен път. В крайна сметка, изследователите не откриват никаква връзка между силата на религиозните убеждения и предпочитанието да се намират интуитивни решения.
Вторият експеримент е тест за религиозност: участниците трябва да си представят, че с тях се случва някаква определена измислена история, а след това всеки отговаря на различни въпроси, целящи да установят, доколко участникът е склонен да вижда в тази ситуация някакви знаци „отгоре“ и т.н. В този опит изследователите се опитват да засилят интуитивното мислене (по начина, описан по-рано), но това по никакъв начин не повлиява на резултатите от тестовете – стимулирането на интуитивното мислене не повлиява на степента на религиозността на участниците.
И накрая, в третия експеримент, са използвани методи за транскраниална електрическа стимулация, посредством които може да се повлияе на участък от мозъка отвън, без хирургическа намеса. На участниците е стимулиран долната дясна лобна извивка на мозъка, която ни помага да се справяме с очевидните на пръв поглед, но неверни решения; тоест, потиска интуицията в полза на аналитичното мислене. Известно е, че при атеистично настроените хора, когато се опитват да се отърсят от мисли за свръхестественото, е активна точно тази част от мозъка. И отново, стимулирането на „анализаторските“ възможности у участниците не оказва никакво влияние на резултатите от тестовете за степента им на религиозност.
Резултатите екипът е публикувал в статия за Scientific Reports. В нея авторите предлагат няколко възможни трактовки на получените резултати. От една страна, не е изключено религиозността да се съчетава със склонността към интуитивно мислене само в определен културен контекст. Както вече беше споменато, предишни изследвания по темата са провеждани основно с американски граждани, а сега подбраните участници са изключително живеещи в Европа.
По данни на редица социологически проучвания, Европа е доста по-малко религиозна, отколкото САЩ. Възможно е вярата в бог в по-светски общества да е по-взискателна към интелекта, тъй като на вярващия ще му се налага по-често да отстоява позициите си. Това косвено се потвърждава и от социологически изследвания, според които във Великобритания религиозните хора под 35-годишна възраст са с по-добро образование, отколкото нерелигиозните.
От друга страна, самата идея, че хората вярват, защото повече разчитат на интуицията и по-малко на аналитичното мислене, отколкото невярващите, може да е абсолютно погрешна. Вярата и неверието може да зависят изцяло от културната среда и нивото на образованост, а не от когнитивната стратегия на индивида.
В статията се казва още, че изобщо едва ли у нас съществува естествено интуитивно желание да вярваме, защото в противен случай няма как да се обясни наличието на невярващи хора: защо – от еволюционна гледна точка – някой ще трябва да полага умствени усилия, само за да потиска у себе си привързаността към вярата?
Тезата на авторите на новото изследване безусловно е много смела. А ако се отчете и това, че хипотезата за връзката на вярата с интуицията господства в научните среди през последните почти две десетилетия, то ще е много интересно да се наблюдава реакцията на научната общност на данните от изследването и какво ще покажат последващи разработки по същата тема.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар