Как е изглеждал реалният Христос?

Всеки има своя представа за това, как е изглеждал Исус Христос. В изобразителното изкуство на Запада образът му е използван много по-често от всички останали. По традиция, той е изобразяван като мъж с дълги коси и брада, дълга туника с дълги ръкави (по правило бяла) и наметало (синьо най-често).

Образът на Христос е станал толкова привичен, че го разпознаваме дори само по силуета.
Дали обаче той е изглеждал по този начин? В търсене на отговора на този въпрос ВВС се допитва до Джоан Тейлър от Кралския колеж в Лондон, която е специалист по библейска и обща история.
Ето какви са изводите ѝ: най-общо казано, създадените през вековете канони едва ли имат нещо общо с реалния му образ.

Превърналият се в разпознаваем за нас облик на Месията води началото си от византийската епоха, започвайки от около IV век. Във Византия акцентът е поставен върху символиката в образа на Христа, а не на историческата точност.
Праобраз става изображението на император, седящ на трон, пример за който може да се види в мозайката на олтара на църквата Санта Пуденциана в Рим.

Първоначално нимбът е характерен за бог Аполон, но после започва да се използва и по отношение на Христос, подчертавайки божествеността му. 

Христос е облечен в златна туника. В този образ на небесния господар на света, той напомня известната статуя на седналия на трона си дългокос и брадат Зевс. В античния свят паметникът е бил толкова известен, че римският император Август заповядва да бъде изработен за него, изпълнен в същия стил, като се отказва само от дългите коси и брадата.

Византийските художници, на които се пада отговорността да покажат Христос като цар на всичко и всички, измислят нов образ, който по същество се явява отражение на един “подмладен” Зевс. С течение на времето това изображение на богочовека се превръща в канонично. В наши дни към образа са добавени и някои характеристики, заемки от хипи културата.

И все пак, как всъщност е изглеждал Христос?
Да го разгледаме от главата до краката.

1. Косата и брадата
Когато първите християни са опитвали да нарисуват Христос, без да наблягат на божествеността му, са го изобразявали като обикновен човек: без брада и с късо подстригана коса.

Изображението от синагога в Дура-Европос може би е най-близко до реалният образ на Христос.

Възможно е Исус да е имал брада, подобаваща за странстващите мъдреци, но това е било само поради логичната причина, че не е посещавал бръснар. Като цяло да не се бръснат и да носят бради е навик, присъщ на философите, за да бъдат различавани от останалите. Древногръцкият философ Епиктет определя  този външен белег като “обоснован и произтичащ от природата”.

Като цяло обаче, в гръко-римския “протокол” от I век се е смятало за задължително мъжът да бъде гладко избръснат и с късо подстригана коса. Дългите, разкошно поддържани коси и бради, са заделени за боговете и обожествяваните властници. Дори и някои от философите са се придържали към светската мода.

В древни времена брадата не е смятана и за отличителен белег за евреите. Нещо повече, евреите са подложени на постоянни гонения и за да им е по-лесно да се измъкват от преследванията, е било много наложително да не се различават от масата (това се описва в книгите Макавееви). На монетите, сечени в Рим след превземането на Йерусалим през 70 година, все пак може да се видят пленени евреи, които са с бради.

Това предполага, че в съответствие с традицията на философите, Исус все пак може да е носил къса брада, подобна на изобразените на римските монети пленени мъже, но със сигурност косата му е била късо подстригана.

Ако косата му е била малко по-дълга от общоприетото, то непременно ще е имало и някаква ответна реакция. Смятало се, че евреите с неподстригани бради и дълги коси са назореи, т.е. хората, дали някакъв обет. С други думи, за известно време те се посвещавали на Бога, задължавайки се да не пият вино и да не подстригват косите си. В края на обета си, на специална церемония, те избръсвали косите си в йерусалимския храм (за това може да се прочете в новозаветната книга Деяния глава 21, стих 24).



Но Христос не е полагал оброк на назорей, защото в Библията се казва, че е пиел вино. Дори го обвиняват, че пие твърде много. Ако е имал дълги коси и отличителните за назореите външни белези и поведение, това не би останало без споменаване в библейските книги. А на назореите категорично не им се полагало никакво вино.

2. Дрехите
По времето на Христос богатите хора са носели дълги дрехи само при особени случаи, за да покажат по този начин високия си статут. В една от проповедите си Христос казва: “И думаше им в поучението Си: пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата,..” (Евангелие от Марка глава 12, стих 38).
Смята се, че думите на Христос са едни от най-достоверните исторически части в Евангелията, затова можем да предположим, че самият той не е носил дълги дрехи.

В онези времена обикновените мъже са носили туника до коленете - хитон, а туниката на жените била дълга и стигала до глезените. Всяко отклонение от “модата” се превръщало в скандал. В апокрифните Деяния на Павел и Текла, отнасящи се към II век, се разказва колко шокиращо е приета случка, в която жена облича мъжка туника.
Туниките най-често се шиели от едно парче плат.

Освен това знаем, че върху туниката са се носили наметала, а е известно още, че точно към тази връхна дреха се докосва жената, търсеща от Исус изцеление (Евангелие от Марка глава 5, стих 27: “като чу за Иисуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му;”).

Наметалото се носело по различен начин. Понякога напълно покривало туниката (някои философи предпочитали да носят само наметалото, без туника, оставяйки разголен горната дясна част на торса).

По размера, качеството и цвета на наметалото е можело да се определи общественото положение и богатството на човек. Пурпурните и някои оттенъци на синьото са категоричен знак за разкоша и високото положение в йерархичната стълбица на носещият такъв цвят наметало. Това са “царските” цветове, защото за оцветяването на платовете в такива тонове се използвали изключително скъпи оцветители.



Цветовете обаче може да показват и друго. Историкът Йосиф Флавий описва зелотското течение, което си поставя за цел освобождението на Юдея от римското владичество, като “група убийци-травестити, носещи оцветени наметала”, с което намеква, че това са типично женски дрехи.
Изводът е, че мъжете без висок социален статус, са носели прости наметала и то от неоцветен плат.

Христос обаче не е носил и бяла дреха. За да се избели плата се използвал тебеширен прах. В Юдея бялата дреха се асоциира с есеите, които строго спазват еврейските закони. Разликата между дрехата на Хтистос и носещите ярко бели одежди е описана в девета глава на Евангелие от Марка, когато с трима от апостолите си Исус се изкачва на планината и “Дрехите му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може да избели”. Преди това дрехата му е съвсем обикновена, изработена от небоядисана вълна.

За дрехата на Христос може да се разбере още и от описанията за екзекуцията му. Римските легионери си поделят дрехата му, разкъсвайки я на четири части. Един от елементите на облеклото му задължително е бил талитът – правоъгълно парче плат, с което се покрива главата по време на молитва.

3. Ходилата
Христос без съмнение е носил сандали. Носели са ги всички. В пещерите, намиращи се близо до Мъртво море и Масада, са открити сандали от периода, в който живее Христос. Затова и можем да си съставим точна представа как са изглеждали сандалите. Прости обувки, чиито подметки са изработени от дебели парчета кожа. Горната им част се изработвала от кожени ремъци.

4. Чертите на лицето
Какви са били чертите на лицето на Христос? Разбира се, че са били типични за евреите. Неоспоримо е, че той е еврей (или юдей). За това може например да се прочете в посланията на апостол Павел. А как са изглеждали евреите от онова време? В Евангелие от Лука се казва, че по времето, когато започва проповедническата си дейност, Исус е на 30 години.

През 2001 година съдебният антрополог Ричард Нив, по поръчка на ВВС за документалния филм “Синът Божий”, пресъздава модел на жител на Галилея. Възстановката е направена по череп на човек, открит в този район. Ученият не твърди, че това е истинското лице на месията (както погрешно се описва в някои средства за масова информацяи). Това е само един опит да се погледне към Христос като към обикновен човек от онова време, защото в описанията за него в светите книги не се споменава той да се е отличавал с някаква по-изключителна външност.

Христос едва ли е бил синеок, както е рисуван от мнозина художници.

Това може да се направи, като се вземат за основа откритите скелети от онази епоха. Най-близко до реалната външност на Христос може да се открие в образа на Мойсей, изписан на стената на синагога от III век в град Дура Европос, която представя как точно е изглеждал един юдейски философ в гръко-римския античен свят.



Там също се споменава, че Мойсей носи неоцветена дреха, а талитът му служил и за наметало. Това изображение очевидно дава по-точна представа за историческия образ на Христос, отколкото онзи, който са измислили византийските творци, и който по-късно се е утвърдил като “общоприет канон”.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>