Изключително интензивното излъчване от новородени, ултра-ярки звезди е създало гигантски сферичен балон в мъглявината N83B, която е известна и като NGC 1748. Това изображение, заснето на 21 май 2000 г. от космическия телескоп „Хъбъл“ на NASA дава на астрономите възможността да научат повече за сложното взаимодействие на газ и радиация в район от близка до нас галактика, в който се раждат нови звезди.
Изображението нагледно демонстрира как младите масивни звезди извайват средата, в която се намират. Те генерират мощни ветрове, които променят формата на газообразната мъглявина, в която са се родили. Подобни процеси се наблюдават и в нашия Млечен път, в региони, като мъглявината Орион, например.
Космическият телескоп „Хъбъл“ е с основен принос за знанията ни по отношение образуването на звезди в много далечни галактики. Въпреки че повечето звезди във Вселената са родени преди няколко милиарда години, когато мирозданието е било все още „младо“, формирането на звезди продължава и днес. Изображението показва много компактен звездообразуващ регион в малка част от една от сателитните на нашата галактики – Големия Магеланов облак. Тази галактика се намира само на 165 000 светлинни години от Млечния път и лесно може да бъде видяна и с невъоръжено око от Южното полукълбо на Земята.
Телескопът е уловил млади, масивни, ултра-ярки звезди, когато тъкмо са се родили и излизат от обвиващия ги молекулярен облак, където са се формирали. Да се направи снимка на тези млади звезди в родното им място не е толкова лесна задача, колкото изглежда. Голямата им маса означава, че те се развиват много бързо и е трудно да бъдат засечени в този критичен етап от еволюцията им. Нещо повече: голяма част от „бебешките“ си години те прекарват скрити от погледа, обвити в огромни количества от прах в молекулярния облак, където се формират. Единственият шанс да ги уловим за снимка, е като ги наблюдаваме когато започват да излизат от „пашкула си“ – и то само с телескопи с много висока резолюция.
Астрономи от Франция, САЩ и Германия използват телескопа „Хъбъл“ за да проучат сложното взаимодействие между газ, прах и радиация от новородените звезди в тази мъглявина. За пръв път на това изображение се вижда особената и бурна структура на този регион. Изследването освен това разкрива и няколко отделни звезди, които са отговорни за осветяването на облака от газ.
В центъра на мъглявината се намира привидно безобидна звезда (точно под най-светлия регион на изображението). Всъщност, тя е 30 пъти по-масивна и почти 200 000 пъти по-ярка от Слънцето. Интензивната светлина и мощните звездни ветрове от тази ултра-ярка звезда са издухали заобикалящия я газ, образувайки огромна кухина. Балонът е с диаметър приблизително 25 светлинни години – горе-долу със същия размер е и известната звездообразуваща мъглявина Орион, която също е изваяна от интензивното излъчване на новородени звезди, подобно на случващото се в N83B. Астрономите са изчислили, че сферичната кухина в N83B трябва да се е появила в мъглявината съвсем наскоро (по космическите времеви мащаби) – може би едва преди 30 000 години.
 |
| Снимка: NASA |
На изображението се вижда и сияеща дъговидна структура, разположена точно под ярката звезда. Впечатляващият гребен може би е създаден в светещия газ от мощния вятър на горещата звезда. Измерванията за възрастта на тази звезда и съседните ѝ показват, че те са по-млади от централната звезда на мъглявината. Възможно е образуването им да е предизвикано от силния вятър на централната звезда.
Подобна „верижна реакция“ на раждане на нови звезди изглежда е често срещан феномен във Вселената. В региона са идентифицирани около 20 млади и ярки звезди, но е възможно още много по-масивни звезди да остават скрити в други области на Големия Магеланов облак, обвити в прах в малки струпвания, подобни на N83B.
В дясно от сияещата N83B се намира много по-голямата дифузна мъглявина, каталогизирана като DEM22d, която отчасти е затъмнена от разтеглена полоса от прах и газ.
Изображението е заснето с помощта на Wide Field Planetary Camera 2 на телескопа „Хъбъл“ на 21 май 2000 година. Цветовете представляват: червени тонове (йонизиран водород, H-алфа), зелени тонове (йонизиран кислород) и сини тонове (йонизиран водород, Н-бета). Синьото съответства на най-горещите региони, червеното – на най-студените. Цялото изображение обхваща регион с размери 66 x 133 дъгови секунди, което съответства на 55 х 108 светлинни години разстояния в Големия Магеланов облак.
Изображението е част от проекта на NASA "Какво засне "Хъбъл" на рождения ви ден"
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар