28 февруари 2020 г.


Учени от Международния център за радиоастрономически изследвания (МЦРИ) са регистрирали най-мощният взрив във Вселената, случил след Големия взрив, поставил началото на всемира. Официално съобщение за откритието си те са публикували в EurekAlert.

Взривът се е случил заради свръхмасивна черна дупка, намираща се в центъра на галактика, която е част от супер галактическия клъстер в посока съзвездието Змиееносец. Колосалното по мощ събитие се е разиграло на 390 милиона светлинни години от Земята. Астрономите подчертават, че в резултат на взрива е генерирана енергия, която пет пъти надвишава рекордните стойности, известни на науката досега.

„Това [събитие] е протекло много бавно – като взрив на забавен каданс, който се е разтеглил в продължение на стотици милиони години. Вече сме регистрирали избухвания в ядрата на галактики, но конкретният случай е с наистина невероятна мощност“, обяснява професор Мелани Джонстън-Холит от МЦРИ.


Взривът е бил толкова мощен, че е „пробил“ плазмата – изключително горещи газове около черната дупка – в галактическия клъстер, където се е случил. Водещият автор в изследването, д-р Симона Джацинтучи от Изследователската лаборатория на Военноморските сили на САЩ отбелязва, че може да се използва аналогия с изригването на вулкана Сейнт Хелън от 1980 година, вследствие на което върхът на планинския масив е буквално изтрит. Но в космическия еквивалент, в образувалия се „кратер в плазмата“ могат да се вместят 15 галактики с размерите на нашия Млечен път.



Професор Джонстън-Холит обяснява и как се е стигнало до откритието. С помощта на наблюдения в рентгеновия диапазон, учените по-рано регистрират „кухината“ в клъстерната плазма. Тогава, обаче, е отхвърлена версията, че кухината е възникнала в резултат на взрив, защото изчисленията показват, че той би следвало да е с колосална мощност.

Изследователите осъзнават, че наистина става дума за последиците на мощен взрив, когато започват да разглеждат галактическия клъстер в Змиеносец с помощта на радиотелескопи. Откритието е направено със съвемстната работа на четири телескопа: Chandra X-ray Observatory на NASA, XMM-Newton на Европейската космическа агенция, Murchison Widefield Array (MWA) в Западна Австралия и Giant Metrewave Radio Telescope (GMRT) в Индия.


За момента учените не са установили причината, довела до взрива. Проф. Джонстън-Холит отбелязва, че в досегашните наблюдения са използвани общо 2048 антени на радиотелескопи. Планира се провеждането на допълнителни детайлни наблюдения, като се включат 4096 - двойно повече – антени.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...