27 февруари 2020 г.


Дали могъщата кралица на Коба, един от най-големите градове на империята на маите, е наредила изграждането на най-дългата „магистрала“, за да може войските ѝ да нахлуят в по-малък, изолиран съсед и с това да получи предимства в отбраната срещу набиращата мощ империя, зародила се в Чичен Ица? Това е въпросът, който дълго време си задава Трейси Ардън, археолог и професор по антропология в Университета на Маями. Сега тя и колегите ѝ, може би са на крачка по-близо до отговора. С по мощта на лидар-технологията те са провели първото по рода си проучване на 100-километровата каменна „магистрала“, която преди 13 века е свързвала древните градове Коба и Яшуна на полуостров Юкатан.

Доскоро лидар-технологията (съкратено от light detection and ranging) се използваше от метеоролозите за наблюдения и изследвания на облачни системи. Вече и археологията прие на въоръжение тази технология, защото дава възможност на учените да откриват, измерват, картографират структури, които са скрити под гъста растителност, често избуявала с векове на места, където някога са съществували цели градове. Лидарите често се монтират на борда на ниско летящи самолети. Апаратурата емитира бързи лазерни импулси към повърхността и след това измерва времето, необходимо на светлинния лъч да се отрази и върне обратно до източника. Разликата във времето и дължината на вълната на отраженията се използват за създаването на 3D-карти, на които стават „видими“ структури, иначе скрити под гъста растителност.


Трейси Ардън и колегите ѝ от Proyecto de Interaccion del Centro de Yucatan (PIPCY) извършват лидарни изследвания през 2014 и 2017 година на Sacbe 1 – или Белият път 1, както се нарича павираната с бели каменни плочи „магистрала“. С проучването се цели да се хвърли светлина за действията, предприети от Кавиил Аджав – войнствена кралица, за която Ардън е убедена, че е наредила изграждането на пътя през VII век.



В анализ на лидарните изследвания, публикуван в Journal of Archaeological Science, учените идентифицират повече от 8000 структури с различни размери по протежение на Sacbe 1. Тези структури са скрити под гъстата растителност, но по обем са достатъчни за да запълнят 2900 басейна с олимпийски размери. Изследването освен това потвърждава, че „магистралата“, която е с ширина около 8,5 метра, не е праволинейна – допускане, което датира от 30-те години на ХХ век, когато археолози от института Карнеги във Вашингтон картографират цялото ѝ протежение, но разчитайки за измерванията си само на рулетки и компас.


Новите данни сочат друго: пътят се „отбива“, за да свърже съществуващи други градове и по-малки населени места с Коба, който е известен с релефните изображения на могъщи владетели, стъпили върху оковани пленници. Владетелите на Коба са контролирали източната част на полуостров Юкатан и Яшуна – по-малък, по-древен град, разположен в средата на полуострова. Въпреки че живеят в изолация, жителите на Яшуна успяват да построят пирамида, която е три пъти по-голяма и е издигната векове преди по-известната Castillo в Чичен Ица, намиращ се на 15-тина километра.

„Лидарът наистина ни помогна да разкрием пътя в много по-големи подробности. Той ни позволи и да идентифицираме много нови градове и населени места по трасето – нови за нас, но съществували преди древната „магистрала“ да ги свърже“, обяснява Ардън и добавя: „Освен това разбрахме, че пътят не е праволинеен, както се предполагаше. Съграден е, за да свърже тези съществували селища и това е имало интересни геополитически последици. Този път не просто е свързвал Коба и Яшуна; той е свързвал хилядите хора, които са населявали този централен на полуострова регион“.

Чичен Ица, най-прочутият с руините си град на маите на територията на съвременно Мексико, процъфтява след упадъка на Яшуна и Коба. Отчасти близостта на Яшуна до Чичен Ица кара Трейси Ардън и изследователи от PIPCY да разглеждат хипотезата, че Кавиил Аджав нарежда изграждането на древната пътна артерия, за да може да нахлуе в Яшуна и да укрепи позициите си в централната част на полуостров Юкатан. Владетелката на Коба застава начело на империята през 640 година и управлява няколко десетилетия. Изобразявана е на релефи като стъпкваща оковани пленници.



„Личното ми убеждение е, че възходът на Чичен Ица и съюзните му градове, е мотивът, да се изгради пътя“, казва Ардън. „Той е построен малко преди 700 година, в края на класическия период, когато Коба започва мощна експанзия. За да утвърди позициите си, на фона на набиращия мощ Чичен Ица, е нужно да разполага с надеждна крепост в централната част на полуострова. Древната „магистрала“ е едно от последните неимоверни усилия на Коба да поддържа мощта си. И ние от екипа сме убедени, че това може да е било едно от постиженията на Кавиил Аджав, за която е документирано, че води битки за териториална експанзия“.


Ардън е специалист по обществото на маите и през 2002 година издава книга, озаглавена „Древните жени на маите“. Тя и колегите ѝ от PIPCY са получили финансиране, за да проведат разкопки на древни структури, разположени по протежение на големия Бял път на маите. Целта на учените е да определят степента на сходства между предмети от бита на жителите в Коба и Яшуна преди и след изграждането на пътя, който ги свързва. Ардън обяснява, че предположението, от което изхождат е, че след като пътят е свързвал двата града, предметите, открити в Яшуна, би трябвало да са по-сходни с тези от Коба.

Засега изследователите са разкопали няколко жилищни сгради в покрайнините на Коба и Яшуна. През идното лято са планирани нови разкопки, които ще са на терен, проучен предварително с лидарната технология. Местоположението на новите разкопки е между двата древни града на маите, на самия Бял път, за който Ардън казва, че дори и в тъмнината на нощта е сиял ярко. Тя подчертава, че древната „магистрала“ е точно толкова забележително инженерно постижение, колкото и монументалните пирамиди, издигнати от маите в градовете им, намиращи се на територията на съвременните Мексико, Гватемала, Белиз и Ходнурас.

Релеф на кралицата-воин Кавиил Аджаф, стъпила върху пленени врагове 
Пътната артерия преминава през хълмист терен, но въпреки това е равен. Където се е налагало, неравната естествена основа на трасето е запълвана с големи варовикови блокове, а повърхността е покривана с ярка, бяла мазилка. По същество, същата технология, която римляните използват за получаването на цимент през III век пр.н.е., е приложена и от маите – за мазилката на Белия път е използван варовик, който се нагрява и раздробява, за да се използва като вар, която се гаси с вода.



„Вероятно е сияел насред гъстата зеленина на нивите и овощните дървета“, разказва Ардън. „Джунглата, която виждаме днес, я е нямало в миналото. Защото маите са разчиствали тези терени. Имали са нужда от дървен материал, от който да строят домовете си. Сега вече знаем, че районът е бил гъсто населен и от това следва, че са имали нужда от много дървен материал. Защото дървото им е трябвало и за да обгорят варовика“ и с него да построят най-дългия път в империята на маите преди 13 века.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...