За разлика от митичния образ на амазонките, в Китай по времето на династията Шан (периода между около 1600 г. пр.н.е. до 1046 г. пр.н.е.) живее и прославя името си една същинска жена-воин. Името ѝ е Фу Хао (妇好) и я наричат господарката Фу Хао. По традициите от онова време след смъртта ѝ започват да я наричат Му Син. Господарката Фу Хао е първата жена-генерал в Китай, съпруга, върховен жрец и оракул при император У Дин – най-уважаваният от владетелите на династията Шан.
Историята ѝ започва с желанието на У Дин да установи мирни и лоялни отношения с всяко от съседните племена. Владетелят на Шан сключва бракове с жени от всяко такова племе и Фу Хао е една сред почти 60-те съпруги на императора. Информацията за нея е оскъдна и идва най-вече от споменаването ѝ върху древните гадателски кости. По време на разкопки недалеч от град Анян, който се намира в съвременната провинция Хънан, археолози откриват пещери, в които са оцелели такива животински кости, използвани в шаманските гадания през далечната епоха на династията Шан. По гадателските кости, открити само в една от пещерите, споменаванията на Фу Хао са над 200. От тези древни „записки“ става ясно колко ценена е била в обществото, в което е живяла. Гадателските кости са запазили дори сведения за тревогите около здравето ѝ, благополучието, болестите, които я спохождат и дори за детето, което ражда.
Все пак, информацията за живота ѝ, почерпена от древните писмени паметници, е ограничена. Предполага се, че почива около 1200 г. пр.н.е. Няма данни за произхода и семейството ѝ. Става една от почти 60-те съпруги (а според други данни – 64) на император У Дин (упр. кит. 武丁; 1238 – 1180 г.пр.н.е.) и почива, докато съпругът ѝ е още жив.
Влизайки в императорския двор, Фу Хао бързо започва да израства в йерархията. Превръща се в пълководец и това я прави първата жена-генерал в китайската история. Има сведения, че предвожда множество военни кампании и сама води бойните колесници на Шан. Запазени са свидетелства за нейни победи над царствата ту-Фан, Ба, И и Цян. Талантът ѝ на пълководец и победите ѝ я правят толкова популярна, че след смъртта ѝ войските на Шан преди битка призовават духа ѝ, за да ги води.
Едновременно Фу Хао става и върховен жрец и оракул-гадател. Монополът върху тези длъжности в онези времена на изключителен патриархат, принадлежи единствено на владетеля, но У Дин прехвърля отговорностите за провеждането на ритуалите на Фу Хао. И това се потвърждава от археологическите находки.
Прославената жена-воин умира около 1200 г. пр.н.е. Съпругът ѝ У Дин построява за нея специална огромна гробница. Любопитен факт е, че гробницата е част от царския некропол в тогавашната столица на Шан – Инсюй, но е разположена не сред основните погребения, а на другия бряг на реката, която разделя некропола. Това е малко необичайно, като се има предвид, че по онова време е практика всички членове на императорския двор да бъдат погребвани заедно.
Поради разположението си, обаче, гробницата оцелява непокътната и на практика е единствената, датираща от времето на династията Шан, която не е била разграбена от мародери. Гробницата е открита в края на месец декември 1976 година и се превръща в огромна сензация за археологическата наука в Китай.
В погребалната яма са открити следи от някогашна дървена камера с дължина 5 и ширина 3,5 метра, която е била висока около 1,3 метра. Мащабите ѝ малко отстъпват на другите царски гробници, но значението ѝ от културна и научна гледна точка е неоценимо, поради факта, че е единственото непокътнато царско погребение от времето на династията Шан. В гробницата археолозите откриват над 1600 килограма бронзови предмети, 7000 раковини каури, които по онова време играят ролята на платежно средство. Открити са 1928 предмета, като от тях 755 са от нефрит – най-голямото нефритено съкровище сред всички известни до момента; 165 са бронзовите съдове, както и 271 други бронзови предмета, сред които оръжие, инструменти и т.н. Към богатите погребални дарове се добавят 110 артефакта, изработени от мрамор, тюркоаз и други скъпоценни и полускъпоценни камъни; 564 предмета от кост, 3 чаши от слонова кост, 130 различни оръжия, колекция от 50 големи и малки камбани, 3 бронзови огледала и т.н.
Особено интересно е, че сред погребалните дарове има и предмети от нефрит, датиращи още от неолита, т.е. били са изработени хиляди години преди да бъдат положени в погребението на Фу Хао.
Бронзовите ритуални надписи идентифицират гробницата като принадлежаща на Фу Хао. Пълната реставрация на мястото за последен покой на великата предводителка се намира недалеч от съвременен Анян и от 1999 година е отворена за посетители.
Фу Хао умира от изтощение след края на четвъртата си победоносна военна кампания. В книгата „Прочутите жени на Китай“ на Б. Патерсън пише: „… Този път, предавайки командването на армията, тя [Фу Хао] се сражава редом със съпруга си. У Дин напада съседно племе, което е в съюз с Бафанг, и когато Бафанг тръгва на поход, за да помогне на съюзниците си, попадат в капана на Фу Хао. Силите на Шан отново излизат победители и Фу Хао е почетена като най-великия пълководец в царството. Скоро след това, обаче, след като се завръща в столицата, тя заболява от изтощението по време на кампанията. Докато боледува, умира и единственият ѝ син Сяои. Малко по-късно почива и тя…“.
В погребението са открити скелетите на шест кучета и останките на 16 души, предполагаемо роби и прислуга на великата Фу Хао. Сред стотиците оръжия, положени в гробницата ѝ, е и бойна бронзова брадва, символ на военната ѝ власт. Да се каже, че Фу Хао изпреварва с много времето си, е съвсем меко определение. Във времена на строго патриархално общество тя влиза в две чисто мъжки сфери на обществения живот – войната и религиозните ритуали. И не просто е допусната да участва, а да ръководи.
Повечето историци и археолози определят откриването на гробницата на Фу Хао като китайския еквивалент на находките от гробницата на фараона Тутанкамон – прочутият на запад египетски владетел, който живее само век преди първата жена-генерал в китайската история Фу Хао.
0 коментара:
Публикуване на коментар