Древен ловец с увреждане на мозъка: учени разкриват тайни на "човека от Маркина планина"

Руските антрополози Александра Бужилова и Мария Медникова са установили как е живял и от какво е умрял човек, живял преди 33 – 32 хиляди години в района днешното село Костьонки в Хохолски район на Воронежка област. 

Останките на „човека от Маркина планина“, както е известен сред специалистите, са открити през 1954 година при разкопки на праисторическата стоянка „Костьонки-XIV“. От тогава досега те са постоянно във фокуса на вниманието на експерти по археология, история и антропология. Новите методи за анализ, разработени през последните години, позволяват да се събират и обработват все повече данни. Новото научно изследване на Александра Бужилова и Мария Медникова обобщава всички налични данни и хипотези, касаещи „човека от Маркина планина“.

Външен вид и здравословно състояние

В научната публикация се казва, че „човека от Маркина планина“ е бил относително нисък мъж за времето си. Ръстът му е 160 см при средно около 175-180 см. Когато е починал е бил на възраст 25 – 30 години. Анализите по отношение разпределението на натоварването на костите от скелета му показват, че мъжът е бил ловец и по-конкретно – ловувал е с копие или дротик. Изхождайки от зъбите му, по които не се откриват кариеси и са се запазили в отлично състояние, праисторическият мъж се е хранил предимно с твърда храна.

Скелетните останки на "човека от Маркина планина"

Състоянието на скелета му сочи, че имал здравословни проблеми. Във вътрешността на дългите кости в скелета му е почти без пространство за костния мозък. Това е свидетелство, че в кръвта му е имало недостиг на калций и е страдал от разстройство в чувствителността. Младият мъж често е изпитвал болки в гърба, получавал е тремор и гърчове, имало е моменти, в които не чувства крайниците си. Сега това заболяване се нарича синдром на Кени – Каффи.



Праисторическият ловец рядко се е травмирал, но една от претърпените приживе травми – засегнала гръбначния стълб – се оказва сериозна. Антрополозите предполагат, че мъжът е бил нападнат от едро животно. Подобни наранявания в наши дни се наблюдават при падане от велосипед при движение с висока скорост или при удар в някакво препятствие.

Черепът на "човека от Маркина планина"

По черепа на мъжа са установени следи от възпалителен процес, който е възможно да е следствие от раняването му. Заради инфекцията костната тъкан е започнала да нараства навътре и възпалението е разрушило сивото мозъчно вещество. Всичко това, според учените, показва, че „човека от Маркина планина“ е имал проблеми с общуването: трудно е подбирал думите, зле е разбирал събеседниците си и вероятно са го смятали за особняк. Такива сериозни наранявания на главата биха могли да провокират ранна смърт, но този мъж е умрял поради други причини.

Смъртта на мъжа

Вниманието на изследователите е привлечено от две рани на тазовите кости. Нараняванията са се случили малко преди смъртта на древния ловец; рентгеновите анализи разкриват, че няма следи от зарастване на наранените кости. Учените смятат, че това е ясен знак, че ловецът е получил удар в областта на стомаха с остро, режещо оръжие. Археолози са описвали подобни следи от наранявания при друг добре известен първобитен човек – находката от стоянката „Сунгир“ във Владимировска област, както и при воини, чиито останки са открити в групови погребения, датиращи от средновековието.

Смъртта на „човека от Маркина планина“ е настъпила вследствие на обилна кръвозагуба след увреждане на вътрешните органи и големите кръвоносни съдове. Учените изказват хипотезата, че мъжът е убит от съплеменниците си. Вероятно травмата на главата е предизвиквала силни болки. Ловецът е крещял, губил е съзнание за дълги периоди от време, сигурно се е държал неадекватно и затова, за да не се мъчи, съплеменниците му са го убили. Съществува вероятност в даден момент да е станал опасен за околните. Не се изключват и версиите, че мъжът е бил пренесен в жертва или просто трагична случайност е довела до нараняването, причинило смъртта му.



Самото погребение е много различно от другите. През палеолита умрелите са полагани или по гръб, или на една страна в позата на спящ човек. При „човека от Маркина планина“ краката са свити към стомаха, ръцете – към гърдите, а цялото му тяло е засипано с охра.

Произход на древния ловец

Палеонтолозите са разчели генома на древния мъж и са достигнали до няколко интересни извода. Те не откриват преки роднински връзки между хората, населявали равнините край река Дон и жителите в екваториалните райони. Геномът на мъжа е по-близък до генома на населението на Западна Европа и Северна Африка. Сходни комбинации на гените се откриват при палеолитните жители на Сибир.

Близките роднински връзки не са характерни за далечните ни предци. Всяка група на ловци-събирачи е била доста голяма – наброявала е между 250 и 500 души. Анализите на ДНК от няколко скелета, открити в Костьонки, показват сложни процеси на взаимодействие на различни човешки популации, населявали доста обширни територии.

Кратка справка за „човека от Маркина планина“

Погребението с останките на млад мъж е открито през 1954 година от археолога Александър Рогачев. Той провежда разкопки на стоянката „Костьонки-XIV“ или „Маркина планина“. В историята на проучванията на палеолита, този случай е известен с това, че археолозите откриват първия най-добре запазил се скелет на човек от съвременен тип.

Изглед към Маркина планина или "Костьонки-XIV"

Скелетът е открит, положен в овална яма, без никакви предмети в самото погребение. Но в същия културен слой са открити каменни сечива, отнасящи се към началото на късния палеолит. Разкопаването на погребението, почистването и консервацията на скелета са извършени от антрополога Михаил Герасимов.



След откриването на останките, учените постоянно провеждат анализи на находката: извършено е радиовъглеродно датиране, рентгеново изследване, компютърна томография. Създадена е гипсова отливка на черепната кутия и мозъка, точно копие на черепа, извършена е пластична реконструкция на лицето на древния мъж.

Всеки, посетил музея в археологическия парк „Костьонки“, е виждал бюста, изработен от бял камък, от който ви гледа човек, приличащ много на австралийски абориген. По времето, когато е направена находката, снимка от мястото на разкопките, на която се вижда обсипаният с охра скелет на лежащ в ембрионална поза човек, е препечатана в много вестници по цял свят, а днес може да се види в множество сайтове и научни публикации.

Именно останките на „човека от Маркина планина“ подсказват на експертите идеята, че хората, населявали равнините край река Дон преди десетки хиляди години, са роднини с аборигените от Австралия. Сходството се дължи на стеснената черепна кутия, издадената напред челюст, широкия нос. Скорошни изследвания на ДНК показват, че този мъж няма нищо общо с австралийските аборигени, но в същото време е един от най-древните представители на хората, които днес представляват европейската цивилизация.

Александра Бужилова е доктор на историческите науки, член-кореспондент на Руската академия на науките, директор на музея по антропология в Московския държавен университет. Съавторът в изследването Мария Медникова е главен научен сътрудник в Института по археология към Руската академия на науките, доктор на историческите науки и докторант по биология.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>