6 октомври 2021 г.

Около 120-115 г. пр.н.е. поради неизяснени причини, но много вероятно заради климатични промени и наводнения, племената на кимврите напускат териториите, които обитават около Балтийско море на полуостров Ютланд и Южна Скандинавия. Поемат на югоизток и скоро се присъединяват към съседните им тевтонски племена. Двата племенни съюза заедно надделяват над скордиските и боите и едновременно с това приемат голяма част от оцелелите в своите редове.

Към 113 г. пр.н.е. цялото това множество достига до Дунав и Норик и навлиза в териториите на съюзническото на Рим племе – тавриските. Тавриските сами не са в състояние да спрат нашествието, затова се обръщат за помощ към сената на Римската република. В отговор на тази молба на следващата година консулът Гней Папирий Карбон повежда легиони към Норик. Войските му се установяват в укрепен лагер близо до Аквилея. Карбон първо настоява кимврите и техните съюзници да напуснат веднага провинцията. И първоначално получава уверения от тях, че са съгласни за мирно разрешаване на спора. Кимврите обаче разбират, че Карбон им е устроил засада и разгневени от римското двуличие,  атакуват. В последвалата битка при Норея римската армия е разгромена, а самият Карбон едва спасява живота си с бягство.

Победата на племената при Норея бележи промяната в баланса на силите. Така и други племена се осмеляват да въстанат срещу Рим. Нападенията над римски сили и избухналият по същото време бунт в Тулуза, принуждават римляните да мобилизират две силни армии и големи конни съединения в района. Командването им е поверено на легата Марк Аврелий Скавър.



Проконсулът Квинт Сервилий Цепион успява да си върне контрола над Тулуза. По време на потушаване на бунта, Цепион открива т.нар. злато от Толоза - златото на Делфийския оракул, което е отвлечено от келтско племе от Толоза (днешна Тулуза) по време на нашествието на келтите на Балканите (279 г. пр.н.е.). До 106 г. пр.н.е. се криело в келтско светилище на Аполон, докато Цепион не го обсебва. Изпраща го под охраната на няколко кохорти за Масилия, но по пътя охраната е избита и съкровището изчезва, като всички в Рим приемат, че проконсулът си го е присвоил и изпратил на свои доверени лица в Сирия.

Цепион остава в отбрана и изчаква да види дали кимври и тевтони ще опитат ново нахлуване в римските територии. През 105 г. пр.н.е. племената предприемат настъпление. Сенатът праща Гней Малий Максим с армия да се присъедини към Цепион при река Рона, за да може обединените армии да сложат точка на конфликта веднъж завинаги.

Но преди да се стигне до сражения с нахлуващите племена, става ясно, че съществува сериозен проблем, породен единствено от честолюбието на Цепион. Като консул за годината Гней Малий Максим по правило е командващ на армиите. Но Максим е от т.нар. "нови хора" - замогнали се представители на низшите слоеве, без знатен произход. Проконсулът Квинт Сервилий Цепион, който е патриций, отказва да се подчинява на човек от простолюдието и вдига лагера си на срещуположния бряг на реката.

Първият сблъсък е между римски легионери под командването на легата Марк Аврелий Скавър и авангарда на кимврите. В последвалото сражение римляните са победени, а Марк Аврелий Скавър е пленен и отведен при единият от двамата предводители на племената - Боиорикс. Скавър се държи надменно и нахално. Грубо съветва Боиорикс да поведе хората си извън пределите на Римската република, преди той и племената да бъдат избити от легионите. Предводителят на кимврите е разгневен от тази дързост и заповядва римския легат да бъде екзекутиран.

Междувременно Максим успява да убеди Цепион да премести силите си от същата страна на реката. Но проконсулът вместо да обедини силите си с тези на Максим, вдига отделен втори лагер, при това близо до линиите на врага. Когато вижда двете римски армии, Боиорикс преосмисля ситуацията и решава да започне преговори с Гней Малий Максим.

Честолюбието на Цепион отново влиза в ход и заради опасенията му, че преговорите могат да минат гладко и големият печеливш от ситуацията да излезе плебеят Гней Малий Максим, който ще се върне като герой в Рим, заповядва атака срещу племената. Едностранното му нападение срещу лагера на кимврите се случва на 6 октомври 105 г. пр.н.е. Биорикс и другият от предводителите, Тевтобод, посрещат прибързаната и необмислена атака с яростната съпротива. Легионите на Цепион са напълно разгромени, а лагерът им е разграбен.



Лесната победа над разединената римска войска дава повод на кимврите да прекратят преговорите и да нападнат и силите на Максим. Деморализирани от вътрешните борби между консулите, и след като стават свидетели на клането на легионите на Цепион, армиите на Максим също стават лесна плячка за племената. В допълнение, зле позиционираният им лагер с гръб към реката, им отрязва възможността за отстъпление. Много легионери се давят, докато опитват да я преплуват.

Историкът Тит Ливий твърди, че малцина успяват да избегнат клането край  Аравзио (днешен Оранж във Франция) на река Рона. Според него, 80 000 легионери и още 40 000 мъже от спомагателните войски са жертвите в касапницата от 6 октомври 105 г. пр.н.е.  Сред оцелелите са и двамата консули - Гней Малий Максим и проконсула Квинт Сервилий Цепион по чудо успяват да спасят живота си. След завръщането си обратно в Рим са изправени пред съда, заради поражението си в битката при Авразио. И двамата са опозорени и са им отнети всичките титли и отличия. Цепион освен това е изпратен в изгнание, заради обвиненията в присвояване на огромно количество от златото на Толоза.

Римляните са нация, водила множество войни. Пораженията не са им нещо непознато, но разгромът в Кимврийската война и в частност клането при Аравзио, сериозно разтревожва гражданите на републиката. Поражението оставя Рим от една страна с недостиг на работна ръка, а от друга страна - без защита срещу ужасяващ многоброен враг, който е на прага на римската територия. Племената всеки момент са можели да решат да преминат през незащитените планински проходи и да навлязат в „сърцето“ на републиката. В Рим преобладаващото мнение е, че разгрома се дължи на грешките и арогантността на Квинт Сервилий Цепион, а не на небоеспособността на римската армия.



След разгрома над римските легиони, кимврите покоряват и племето арверни. Но после, пак поради необясними причини, се оттеглят към Пиренеите, вместо да навлязат в римските територии. Това дава на Рим необходимото време за реорганизиране на армията и издигането на човека, който по-късно ще стане известен като „спасителят на Римската република“ – Гай Марий.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...