11 септември 2020 г.


През 2015 година италиански психолози установяват, как могат да предизвикат Променено състояние на съзнанието (термин от психологията, ПСС), без да прибягват до употреба на наркотици. Експериментът, който провеждат, включва 20 доброволци, които са помолени да седнат един срещу друг и в продължение на 10 минути непрекъснато да се гледат в очите.

На пръв поглед елементарният опит води до впечатляващи резултати. Участниците не само, че се сдобиват с опита на усещането, че се намират „извън тялото си“, но освен това се сблъскват и с халюцинации: в лицето на партньора им им се привиждат чудовища, техни близки или самите себе си.

Доброволците са поставени в стая със слабо осветление. Седят на един метър един от друг и се взират в очите на партньора си в продължение на 10 минути. Осветлението в стаята е такова, че участниците лесно да различават чертите на лицето на отсрещния, но в същото време е притъпено възприятието на цветове.

На друга, контролна група от 20 доброволци, е предложено да седят и да се взират също 10 минути без прекъсване в празна стена. На никого от участващите в експеримента не е обяснена целта му.

След изтичане на времето за „взиране“, участниците попълват въпросник, в който описват усещанията си. От написаното става ясно, че хората, които са се гледали един друг в очите, са изпитали симптоми на дисоциация, в това число и загуба на връзка с реалността и усещането за време, промени във възприятията на звуци и цветове. Почти всички доброволци съобщават за халюцинации по време на експеримента.



„90 процента от участниците са виждали разкривени чертите на лицето на партньора си. 75 процента казват, че са видели някакво чудовище, половината виждат черти от собственото си лице в лицето на партньора, а 15 процента съобщават, че са видели лица на свои роднини или познати“, пишат авторите на изследването. Разработката им е публикувана в списание Psychiatry Research.

Хората, които са се взирали в празна стена, също са усетили някои симптоми на дисоциация, но не изпитват никакви халюцинации.

Още през 2010 година психологът Джовани Капуто провежда аналогичен експеримент, в който участват 50 доброволци. Всеки от тях в продължение на 10 минути гледа собственото си отражение в огледало.  След по-малко от минута от началото на експеримента, доброволците започват да виждат онова, което Капуто нарича „илюзия на странното лице“.

В  описанията на преживяното, участниците пишат, че са наблюдавали деформация на собствените си лица; имали са видения за живи или починали родители; архетипни лица, като например старица, дете или портрет на далечен прародител; животински муцуни, например, на котка, прасе или лъв; дори има и такива, които са видели фантастични или чудовищно изглеждащи същества.

„Всичките 50 участници съобщават за усещането за нереалност, когато се сблъскват с лице, което изведнъж им се струва непознато. Някои изпитват бурни емоции“, пише в това изследване.



Учените обясняват всичко това, като го свързват с т.нар. невронна адаптация. Тя обяснява как нашите неврони могат да забавят или дори да преустановят реакцията си на стимулация, в която не се наблюдават промени. Това се случва, когато за дълъг период от време се взираме в какво да е  - обект или просто една точка в пространството. Способността да се възприема и различава случващото се, започва бавно да се притъпява, докато не мигнем или нещо пред очите ни не се промени.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...