20 септември 2019 г.

Снимки: AFP/Dominique Cliquet
Подобно на съвременния човек и приматите, нашите най-близки еволюционни „братовчеди“ – неандерталците, се смята, че са живели на групи. Археологическите находки и изкопаемите останки обаче, не дават достатъчно информация, за да се определи размера или състава на групите, в които са живели неандерталците.

Сега екип учени съобщава, че са открити 257 отпечатъка от ходила на неандерталци. Находката е направена в крайбрежните райони на Нормандия, Франция. Отпечатъците са се запазили изключително добре в продължение на цели 80 000 години, съобщават учените. Находката ще предостави нова информация за социалните структури на тези праисторически индивиди.

Резултатите от изследването са публикувани в списание Proceedings of the National Academy of Sciences. Учените са достигнали до извода, че групата, преминала по тези места преди толкова много години, е била съставена от между 10 и 13 индивида – предимно деца и юноши. Но с тях е имало и няколко много високи, вероятно възрастни мъже, които на ръст е възможно да са достигали и 190 см. За това заключение експертите се основават на размера на отпечатъка от крак.


Джереми Дюво, докторант в Националния природонаучен музей на Франция, който е един от авторите на проучването, казва пред AFP, че отпечатъците са оставени в разкаляна почва, а след това много бързо са били засипани с пясък, донесен от ветровете по времето, когато районът е бил част от екосистема с дюни. Така се е получила една „моментална снимка“, дошла през хилядолетията до нас.



Археологическият обект „Розел“ е открит от археолога любител Ив Рупин още през 60-те години на ХХ век. Но едва през 2012 година, с държавна подкрепа, започват проучвания на мястото. Обектът спешно трябва да бъде изследван, тъй като съществува опасност праисторическите отпечатъци да бъдат заличени под въздействието на вятърната или приливната ерозия.
Експертите разкопават буквално тонове пясък, за да достигнат до слоевете, в които се откриват интересните находки.

След това започва внимателното разчистване, благодарение на което в периода между 2012 и 2017 година са открити 257 отпечатъка, както и още стотици в последващите ежегодни разкопки.

Отпечатъците са открити сред това, което учените на техния си жаргон наричат „изобилен археологически материал“: следи от производство на каменни сечива, операции по обезкостяване на месо и т.н. Находката категорично датира от времена, когато в Западна Европа са живели само неандерталци и все още е нямало представители на съвременния човек.

Бързо „консервираните“ в пясъка отпечатъци имат предимство спрямо археологическите артефакти или фосилизираните костни останки, особено по отношение на определяне размера на групите. Те могат да се натрупват с течение на времето и не отразяват непременно само едно заселване, освен ако някакво катастрофално събитие не е довело до едновременното загиване на цяла група индивиди. Но освен предимство, това е и основната слабост на такъв тип отпечатъци: „Те са своеобразен „моментен запис“ от живота на хората за много кратък период от време“, обяснява Дюво. „Това ни дава известна представа за състава на групата, но е възможно това да са били само част от цялото племе – хора, излезли на лов или нещо подобно“.



В конкретния случай възниква въпросът: дали малкият брой отпечатъци от възрастни индивиди се дължи на факта, че неандерталците са умирали млади? Или възрастните членове на племенната група са били на друго място?


Екипът е заснел всеки отпечатък и му е направен триизмерен модел. На някои от отпечатъците е направена отливка от еластомер, който не е толкова твърд като мазилка или гипсова отливка. Благодарение на новата техника за химическа консервация, с която екипът разполага, от 2017 година насам от археологическия обект са извадени стотици от отпечатъците, които сега ще се съхраняват на сигурно място.
Отпечатъците, които екипът не е успял да изнесе от обекта, са „напълно унищожени“ от вятъра, казва Дюво. „Консервирането на такива отпечатъци е своеобразно чудо: нужен е много, много късмет“, казва в заключение ученият.

Преди откриването на отпечатъците в „Розел“ на учените са известни само 9 други потвърдени неандерталски отпечатъка. Тези 9 отпечатъка са открити в Гърция, Румъния, Гибралтар и Франция.



Няколко от отливките от отпечатъци от „Розел“ вече са изложени в музейни експозиции - част от тях са в Musee de l'Homme в Париж. Изследователите се надяват да привлекат вниманието на по-широката публика, като организират в бъдеще изложби с експонатите от „Розел“.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...