Преди 8000 години в неолитен Китай хората са умеели да развъждат шаранови риби, твърди изследване

Подготовка за източване на водата от оризище, в което се отглеждат шарани. Село Мацукава, Япония
Снимки: Mark Hudson

В скорошно изследване, дело на международен екип, учените анализират рибни кости, открити по време на разкопките на ранно неолитното селище Дзяху в провинция Хънан, Китай. Експертите са извършили сравнителен анализ между дължината на тялото и видовете и състава на костите от находки от източноазиатски археологически обекти със същите показатели на съвременната аквакултура. На база резултатите от анализите, учените предоставят доказателства, че в Дзяху (в периода между 6200 – 5700 г. пр.н.е.) е съществувала практика на „управлявана аквакултурна популация на шарана“.

Отглеждането на риба в съвременния свят има все по-голямо значение за икономиката и диетата на населението по цял свят. Въпреки растящата значимост на този отрасъл, науката все още не е наясно с това, кога човек е започнал да се занимава с развитието на аквакултурата. „Шъдзин“ или „Книга на песните“ е най-старият оцелял сборник с древна китайска поезия. В него се споменава, че шарани са отглеждани в езерце около 1140 г. пр.н.е. От друга страна, в историческите записки се описва отглеждане на шарани в изкуствени водоеми и оризовите поля в Източна Азия от първото хилядолетие пр. н.е.

Неолитния некропол в Дзяху

В изследването се включват учени от музея на езрото Бива в Кусату, Япония, Института „Макс Планк“ в Германия, Институтът в Сайнсбъри за изследване на японските изкуства и култура в Норич, Великобритания, както и експерти от други научни институции. Те изхождат от факта, че оризовите поля в Китай датират още от петото хилядолетие пр.н.е. Затова решават да проверят, дали култивираното отглеждане на шаран в Китай се е практикувало по-рано от това, което се предполага към момента.



Дзяху се намира в провинция Хънан. Неолитният археологически обект е известен като пример за ранното опитомяване на ориз и свине, както и ранното развитие на методи за производство на напитки чрез ферментационни процеси. Освен това, в Дзяху са открити флейти, изработени от кости, както и вероятно, наченки на писмени знаци. Историята на обекта, в съчетание с археологическите находки, които предполагат наличието на големи водоеми в онези далечни времена, превръщат Дзяху в идеално място за провеждане на проучването, целящо да установи наличието или липсата на ранни занимания с аквакултури.

Учените са извършили замервания на 588 зъба от хрилния хребет на шарани. Те са от костни останки, открити при разкопките в Дзяху и представят отделни периоди от неолита и развитието на селището. След това експертите са сравнили разпределението в размерите на тялото на рибите от други обекти и образци от съвременни шарани, отглеждани в оризища в село Мацукава, Япония.

Останките от Дзяху, представящи първите два периода от съществуването на селището, се оказват унимодални по отношение на модела на разпределение по размер на тялото, като достигат до максималните или близо до тях стойности за шарани в зряла възраст. При останките от обозначавания като „Трети период“ (6200 – 5700 г. пр.н.е.) обаче, е налице бимодален модел на разпределението с един пик в диапазона 350 – 400 мм, съответстващ на полова зрялост на шарана, и друг – в диапазона 150 – 200 мм.



Този бимодален модел в разпределението по отношение на размера на тялото на шараните, е подобен на друг, открит и документиран в Асаши, Япония – селище, датиращо от желязната епоха (около 400 г. пр.н.е. – 100 г.). И двата случая са индикативи за управлявана система на шарановата аквакултура, като случаят с неолитната находка в Китай до този момент не е била идентифицирана от научния свят.

„При такива риболовни практики, в периода на хвърляне на хайвера са улавяни голям брой шаранови [риби], за да се обработят и приготвят като консервирана храна. В същото време, някои от шараните са пускани в затворени, регулирани от човека водоеми, където рибите са се развивали по естествен начин и тяхното потомство нараства, изхранвайки се с достъпните ресурси във водоемите. През есента, водата от водоемите се източва и хората прибират останалата на сухо риба. Така разпределението по размера на дължина на тялото на шарановите останки показва две върхови стойности, поради наличието както на незрели, така и на зрели индивиди“, пишат вторите на изследването.

Но размерите на рибата не са единственото доказателство в подкрепа на тезата, че в Дзяху е съществувало култивиране на шарани. Изследователите откриват и още нещо. В езерата и реките в Източна Азия, обикновено по-обилни са популациите на златистата каракуда, отколкото на обикновения шаран. Сред рибните останки от Дзяху, обаче, приблизително 75% са кости от обикновен шаран. Високият дял на рибата, която в естествени условия е по-малко разпространена, показва културни предпочитания към обикновения шаран и наличието на аквакултура, което е достатъчно сложна, за да осигури задоволяването на вкусовите предпочитания.



Базирайки се на анализа от останките от Дзяху, както и на данни от предходни проучвания, изследователите хипотетично разглеждат три етапа в развитието на аквакултурата в праисторията на Източна Азия.

Джундзо Учимава, един от съавторите в изследването, по време на замерванията на рибата, събрана от оризищата в село Мацукава, Япония

През първия етап хората ловят риба в блатистите райони, където шараните се събират по време на сезона на хвърляне на хайвера.
На втория етап, блатистите екотони биват „облагородени“ – изкопават се канали и се контролира нивото и циркулацията на водата, за да може шаранът да хвърли хайвера си, а младите риби по-късно да бъдат изловени.
Третият етап включва постоянния контрол на хората. В това влиза използването на нерестови легла за контролиране на възпроизводството и създаването на рибни езера или оризища, където да се отглеждат подрастващите рибни потомства.

Засега в Дзяху не са идентифицирани следи от оризови поля. Но по всичко личи, че развитието на аквакултурата и влажното отглеждане на ориз са свързани помежду си и коеволюцията им следва да се разглежда като важна тема за бъдещи изследвания.



Изследването е публикувано в списание Nature Ecology & Evolution.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>