1 април 2019 г.


Преди 187 000 и 128 000 години един неандерталец паднал в карстова дупка. Звучи като начало на виц, но не е – по-скоро е една неочаквана възможност да надникнем в далечното минало на човешката еволюция.

Въпросният неандерталец днес се нарича Мъжа от Алтамура. Останките му са открити през 1993 година в Италия, в пещерата Ламалунга, близо до град Алтамура. На находката попадат екип спелеолози, които ги откриват „вкопани“ в скалата на пещерата и покрити с калицтни отлагания. Пропаднал е в карстова фуния, подобна на кладенец, чиито стени са от варовик, постоянно мит от вода.

Карстовата област край Алтамура, където са открити останките на Мъжа от Алтамура
От времето, когато спелеолозите откриват останките са изминали повече от две десетилетия, но никой не предприема опити да ги извади от дупката, защото се смята, че такива действия ще нанесат непоправими щети. Затова и учените, които искат да проучат находката, трябва да го направят само чрез обикновени наблюдения, извършвани на място.

Невъзможността да се проведат задълбочени проучвания на останките ограничава учените в изнасянето на твърди данни относно възрастта и пола на загиналия неандерталец. Все пак, през последните няколко години екип от изследователи успява да се сдобие с малка костна проба, от която да извлече ДНК за провеждане на анализи. Резултатите от това изследване са публикувани в списание Human Evolution.



Общо взето, според експертите останките са се съхранили отлично, затова и се приема, че праисторическият индивид, след като е паднал в карстовия кладенец е заседнал и не е могъл да излезе сам. Вероятно е умрял от глад и жажда. Тъй като са били на място, защитено от капризите на времето или хищници, останките са се запазили много добре, макар до голяма степен да са покрити с варовик и минерали. Към момента това са най-древните открити останки от този вид, които са и проучени.


През 2009 година учените започват работа по малко парче от раменната кост на неандерталеца, която е изпратена за лабораторни анализи. С помощта на уран-торий метод за датиране е установено, че калциевите отлагания по костите са образувани преди между 170 000 и 130 000 години, което съвпада с предпоследния ледников период от четвъртичния геоложки период.


Учените успяват да извлекат от костите ДНК за анализ. Установяват, че останките са на неандерталец, мъж, който по времето, когато е загинал, е бил на възраст около 35 години. Година по-късно изследователи успяват да „дадат“ и лице на Мъжа от Алтамура. Според информация от медиите, Дейвид Карамели, професор по антропология в Университета във Флоренция, заедно с негов колега, са извършили лицева реконструкция по черепа на неандерталеца. Двамата учени използват лазерно сканиране и метода на фотограметрия. На база сканираните и заснети изображения е създадено точно копие на черепа, а заедно с резултатите от ДНК-анализите, получават нужната за лицевата реконструкция информация.


Събраните данни са предадени на Алфонс и Адри Кенис – холандски братя, които са специалисти по създаването на хипер реалистични модели на палео останки. Компютърният модел, който братята създават, представят един мъж с изпъкнало чело, издължен череп и много голям нос. Моделът показва, че формата на тялото – не много висок и набит – е типична за неандерталците, но черепа на мъжа има някои необичайни особености.



Черепът му демонстрира набор от черти, които дори и с оглед на периода, през който е живял мъжа от Алтамура, са архаични. Това означава, че този индивид може да е представлявал междинно звено в развитието – мост между неандерталците и по-ранния прото-човешки вид, наричан Хайделбергски човек (Homo heidelbergensis), който е живял преди между 750 000 и 100 000 години.


Добре известно е, че линиите в човешката еволюция малко или повече се препокриват. Много от ранните човешки подвидове са съществували съвместно с други и застъпването им във времево отношение затруднява прецизното реконструиране на хронологията в еволюцията на вида ни. Мъжа от Алтамура дава на учените потенциалната възможност да изследват един конкретен период от тази хронология, за който данните, с които разполагаме, са оскъдни. А това би позволило да се развърже още един възел от заплетената еволюционна история, довела до появата на съвременния човек.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...