Освен родния си език, научава още няколко от езиците на Изтока, в това число санскрит и хинди. Владее и гръцки и латински. Най-просто казано, говори, пише и чете на арабски, персийски, латински, хинди, гръцки, тюркски, иврит, санскрит, сирийски. Трудовете си пише на хорезъмския диалект на персийския език (родният му език) и най-вече на арабски. Твърди се, че е изрекъл фразата „по-драго ми е да ме ругаят на арабски, отколкото да ме хвалят на персийски… този език става само да се разказват приказки по нощите“.
Ал Бируни е човек с огромни интереси и натрупва познания в множество области. Изучава всичко: история и география, математика и астрономия, геодезия, филология, минералогия и фармакология. При това, списъкът изобщо не е пълен, защото може да се продължи и с други области на познанието. Във всяка област, с която се занимава, провежда собствени изследвания и пише множество трудове, като 45 са само работите му по математика и астрономия – любимите му дисциплини.
Още в първото си съчинение, посветено на хронологията, ученият събира и анализира известните към онзи момент календарни системи. Резултат от това стават огромните по обем хронологични таблици, в които описва историческите епохи, като започва още от времето на първите пророци. Хронологичните му таблици използват векове наред от други хора на науката по цял свят.
Ал Бируни съставя и систематизира в един труд описанията на известните по неговото време около 5000 лекарства и лечебни растения. В труд по минералогия описва свойствата на 50 метала, сплави и минерали. Провежда множество математически изследвания. Разработва теория за превеждането на научни термини от един език на друг…
Неуморният Ал Бируни посещава много градове в Изтока. Участва в похода срещу Индия с армията на султан Махмуд Газневи и остава да живее няколко години в Индия. Резултат от живота му там е труд по философските системи в Индия, в която е описал и теорията на санкхя, космическата еволюция и т.н. В тази книга е записана и станалата прочута по-късно легенда за мъдреца, създател на шахматната игра, царя и пшеничените зърна, натрупвани на всяко квадратче от шахматната дъска в геометрична прогресия.
Сред научните среди има и спорове, относно датата на която почива изтъкнатият енциклопедист на Изтока. Според някои това се случва на 9-ти, а други приемат датата 13 декември 1048 година (има и трета версия, според която ученият почива през 1050 година). Твърди се, че докато е на смъртния си одър в град Газна, Ал Бируни макар и с отслабващи сили продължава да води беседи на научна тема с приятелите си. Докато се прощава с приятелите си, задава на последния от тях въпроса: А, да, все исках да те питам, какво ми разказваше някога за методите на изчисление на незаконни печалби?“. Учуденият му приятел възкликнал: „Сега ли му е времето да говорим за това?“. Ал Бируни, вече губейки гласа си, прошепва: „Ех, и ти! Мисля, че е по-добре да напусна света, като науча отговора на този въпрос, отколкото да си отида невеж..“
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар